Решение № 12644 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от гр. София, лице с юридическа правоспособност, срещу Решение 23810 от 10.07.2025 г., постановено по адм. дело 5046/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-26-320 от 02.05.2025 г. на постоянен секретар на отбраната към Министерство на отбраната и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласи за нищожна, алтернативно отмени оспорената заповед. Ответникът постоянен секретар на отбраната към Министерство на отбраната, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от В. В. против заповед РД-26-320 от 02.05.2025 г. на постоянен секретар на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен експерт в отдел Управление на държавни имоти в Главна дирекция Инфраструктура на отбраната при Министерство на отбраната, поради съкращаване на длъжността. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган постоянен секретар на отбраната, в съответствие с чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, във вр. с чл. 290, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и съгласно делегирани правомощия със заповед ОХ-670/15.08.2023 г. на министъра на отбраната, изменена и допълнена със заповеди ОХ-59/21.01.2025 г. и ОХ-71/22.01.2025 г. Според съда оспорената заповед не е нищожна и доколкото заповед ОХ-670/15.08.2023 г. на министъра на отбраната е действаща към момента на издаване на заповедта, нито е била оттеглена, нито е била отменена с оглед смяната на министъра на отбраната. Прието е от съда още, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, доколкото по делото се установява, че по щатно разписание и съгласно ново утвърдено длъжностно разписание АМ-256, към датата 02.05.2025 г. длъжността на жалбоподателя е намалена на 23 щата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, доколкото със заповед ОХ 670 от 15.08.2023г. на министъра на отбраната са делегирани правомощията на орган по назначаването на постоянния секретар на отбраната. Както и правилно приема административният съд, в случая съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, във връзка с чл. 290 ал. 1 от ЗОВСРБ, е допустимо делегирането на тези правомощия, поради и което при издаване на оспорената в това производство заповед постоянният секретар на отбраната е действал при наличието на оправомощаване. Неоснователни се явяват възраженията на касационния жалбоподател за липса на компетентност на издателя на оспорения акт, поради това, че ЗДСл не предвижда възможност за делегиране на правомощия, попадащи в ограничението на чл. 6, ал. 3 от ЗДСл. Цитираната разпоредба се явява неприложима в конкретния случай, доколкото същата касае делегиране на правомощия на ръководителите на териториалните звена или на териториалните поделения, но не и на постоянния секретар, изрично посочен в приложимата норма на чл. 6, ал. 2 от ЗДСл. Посочването също така в заповед ОХ 670 от 15.08.2023г. на министъра на отбраната на нормата на чл. 291, ал. 1 от ЗОВСРБ не води до извод за липса на делегиране на правомощия от страна на министъра на отбраната на постоянния секретар на отбраната. Действително разпоредбата на чл. 290, ал. 2 от ЗОВСРБ определя министърът на отбраната като орган по назначаването на цивилните служители по служебното правоотношение, но изрично също така в ал. 1 на цитираната разпоредба е регламентирано, че служебните правоотношения с цивилните служители се прекратяват при условията и реда на ЗДСл, който в чл. 6, ал. 2 допуска делегиране на тези правомощия на постоянния секретар. Поради и това е правилен извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия и при наличието на законово закрепена възможност за делегиране на правомощия, съответно оспореният административен акт не е нищожен. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че оспорената заповед е съответна и на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл - подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, както и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че процесната заповед е немотивирана. Относно изискванията за форма на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е налице специална уредба в ЗДСл, която изключва приложението на общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК, която и форма, както вече беше посочено, е спазена по отношение на процесната заповед. Видно от съдържанието на процесната заповед в същата са посочени и документите, послужили като основание за извършеното съкращаване на длъжността, но дори и да не са посочени всички относими документи, то безспорно същите са част от административната преписка, с която касаторът е имал възможност да се запознае, поради което правото му на защита не е било нарушено. В тази връзка е приложимо Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите на акта могат да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото му издаване, тоест представляващи част от административната преписка. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, извършено в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационният жалбоподател е заемал длъжността главен експерт в отдел Управление на държавни имоти в Главна дирекция Инфраструктура на отбраната при Министерство на отбраната, и съгласно утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 02.05.2025 г., отдел Управление на държавните имоти и отдел Администриране и охрана на имотите се обединяват и се създава отдел Държавни имоти, с обща щатна численост 23 бройки, както и се закрива една щатна бройка за длъжността главен експерт, една щатна бройка за длъжността старши експерт и една щатна бройка държавен експерт в отдел Управление на държавните имоти, а в отдел Администриране и охрана се закрива длъжността началник на отдел, при което заеманата от жалбоподателя длъжност главен експерт в новото длъжностно разписание е престанала да съществува като нормативно установена позиция и система от функции. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 02.05.2025 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение на касационния жалбоподател в хипотезата на премахване на длъжността като нормативно определена позиция. С оглед на това правилно административният съд приема, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността главен експерт, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител, както и не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и несъответствие с целта на закона. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителя. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,