Решение № 4800 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2016 г.

Решение № 4800 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3531/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. Г. в качеството му на Директор на Дирекция "ОДОП" С. за отмяна на Решение № 12240 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1989/2015 г. по описа на ВАС, Първо отделение, на основание чл. 239, т. 4 от АПК поради противоречието му с Решение № 10209 от 27.07.2010 г. по адм. дело № 1689/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. С решението, чиято отмяна се иска, тричленният състав на ВАС е отменил като неправилно Решение № 7598 от 08.12.2014 г. на Административен съд С. град, I- во отделение, 18 - ти състав, постановено по адм. дело № 4765/2013 г. по описа на АССГ в частта, отхвърляща жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1275821/18.01.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП С. и потвърден с Решение № 703 от 15.04.2013 г. на Директора на Дирекция ОДОП С., в частта, в която на дружеството е отказано право на възстановяване на 6 943 195, 70 лв. внесен ДДС по три броя фактури № 1.... 296/23.12.2006 г., № 1.... 297/26.12.2006 и № 1... 299/31.12.2006 г., издадени към [фирма], както и в осъдителната част за разноските за разликата над 19 875, 27 лв. В молбата за отмяна се твърди, че горепосоченото решение противоречи на Решение № 10209/27.07.2010 г. постановено по адм. дело № 1689/2010 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение чиито предмет е ревизионен акт № 20084114/07.10.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1956/29.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" – С. в частта на отказан данъчен кредит в размер на 5 867394 лв. по три броя фактури издадени от [фирма]. Молителят твърди, че е налице идентичност на предмета по двете дела, тъй като в Решение № 10209 от 27.07.2010 г. на ВАС е бил обсъден ревизионния акт и по отношение на последващите облагаеми доставки, извършени от страна на [фирма] към [фирма] по фактури № 1000000296/23.12.2006 г., № 1000000297/26.12.2006 г. и фактура № 1000000299/31.12.2006 г., при което е било прието, че те са реални и ДДС по тях е основателно начислен и дължим. Според молителя, между двете дела е налице пълно обективно и субективно тъждество, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание, и субекти, основание и времеви обхват. Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа становище за неоснователност на молбата по твърдените основания за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на П. К., като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според ал. 2 на цитираната разпоредба искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че молбата за отмяна, подадена от Директора на дирекция "ОДОП"- С. е подадена от надлежна страна и в срок, поради която се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е неоснователна по следните съображения: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънреден способ за отмяна на неправилни решения, като следва да е налице някое от основанията, изчерпателно посочени в чл. 239 от АПК и молителят да се позовава на някое от тях. В процесния случай молителят се позовава на основания за отмяна на влязлото в сила решение № 12240 от 17.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1989/2015 г. по описа на ВАС, Първо отделение, - по чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В процесния случай настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховен административен съд намира, че не са налице изискуемите по чл. 239, т. 4 от АПК параметри за основателност на искането за отмяна, подадено от Директора на Дирекция "ОДОП"- С.. С. по двете дела са едни и същи, но не е налице обективно тъждество между делата. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове, а именно: Предмет на съдебен контрол на Решение № 10209/27.07.2010 г. по адм. д. № 1689/2010 г. по описа на ВАС, Първо отделение е РА № 20084114 от 07.10.2008 г. на ТД на НАП - С. в частта на отказания данъчен кредит в размер на 5 867 394 лв. по 3 броя фактури - № 1747/22.12.2006 г., № 1750/26.12.2006 г. и № 1759/30.12.2006 г., издадени от страна на [фирма], от друга страна, предмет на съдебен контрол на Решение № 12240/17.11.2015 г. по адм. дело № 1989/2015 г. по описа на ВАС, Първо отделение е АПВ № 1275821/18.01.2013 г. на ТД на НАП С. в частта на направения отказ за възстановяване и/или прихващане на недължимо внесената и/или прихваната сума в размер на 6 943 195. 70 лв. по 3 броя фактури за доставка на стока № 1000000296/23.12.2006 г., № 1000000297/26.12.2006 г. и фактура № 1000000299/31.12.2006 г. издадени към [фирма]. Налице са два самостоятелни влезли в сила съдебни акта, които имат различен предмет, макар страните и периода от време да са идентични. В този смисъл, следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ОСК на Върховния административен съд, според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и всички органи, които издават административни актове. В процесния случай са налице влезли в сила съдебни решения, които се отнасят до различни административни актове, което не ги прави напълно идентични. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия