Решение № 12617 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на иновациите растежа против решение 3060/ 9.05.2023г. постановено по адм. д. 2734/2022 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед ЧР-МИР-218/1.03.2022г. на Министъра на иновациите и растежа, с която е прекратено служебното правоотношение със С. Попов, заемащ длъжността директор в дирекция Инструменти и мрежи в Държавната агенция за научни изследвания и иновации /ДАНИИ, Агенцията/, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, поради съкращаване на длъжността, считано от 01.03.2022г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Рзвиват се подробни съображения в подкрепа на тезата, че е налице действително съкращение на длъжността, заемана от С. Попов, поради което заповедта с която било прекратено служебното правоотношение с него била законосъобразна. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение на прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на ответника. Ответникът С. Попов оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. С. Попов е бил назначен със Заповед 7/12.04.2021г. на председателя на ДАНИИ, на длъжността директор" с IV старши ранг, на дирекция Инструменти и мрежи" специализирана администрация на ДАНИИ. В § 3 от ПЗР на Постановление 20/25.02.2022г. на Министерския съвет на Република България е предвидено, че ДАНИИ се закрива, че Министерството на иновациите и растежа е правоприемник на Агенцията, че служебните и трудовите правоотношения на служителите в ДАНИИ, чиито функции преминават към Министерството на иновациите и растежа, се уреждат съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда, както и че при постигане на определената численост на персонала в Министерството на иновациите и растежа служебните и трудовите правоотношения на служителите от закритата ДАНИИ се пхрекратяват от министъра на иновациите и растежа при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съответно по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С чл. 2 от същото постановление е приет Устройствен правилник на Министерство на иновациите и растежа. Във връзка са така приетия устройствен правилник, със заповед от 01.03.2022г. министърът на иновациите и растежа, позовавайки се и на ПМС 20/25.02.2022 г. е утвърдил длъжностно разписание на министерството. Следва да се обърне внимание, че щатната численост на министерството е 402 бройки, от които на специализираната администрация е 326 щатни бройки, разпределена в три дирекции: Политики и анализи, Инструменти за икономически растеж, Насърчителни мерки и проекти и в една главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност, включваща и регионални центрове. Видно от Устройствения правилник на ДАНИИ /отм./ щатната численост на Агенцията е 130 щатни бройки, включваща в себе си 105 бройки в специализираната администрация разпределена на три дирекции Политики и анализи, Инструменти и мрежи и Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигента трансформация. От представеното по делото щатно разписание в сила от 01.03.2022г. е видно, че трите дирекции се оглавяват от директор, а главната дирекция от главен директор, подпомаган от двама заместник главни директори. От поименното щатно разписание в сила от същата дата става ясно, че в дирекция Политики и анализи и в дирекция Инструменти за икономически растеж на МИР са били налице вакантни позиции за длъжността директор, а в главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност са били налице две вакантни позиции за длъжността заместник главен директор. Правилна и обоснована е позицията на съда от първа инстанция, че от представените длъжностни характеристики на длъжността, заемана от С. Попов в ДАНИИ и тези на директорите на трите дирекции в новосъздаденото МИР е видно, че е налице припокриване на правата и задълженията. В този смисъл е и заключението на изслушаната и неоспорена експертиза, според която на практика, функциите, които е изпълнявал жалбоподателя, като директор в Инструменти и мрежи в ДАНИИ, са разпределени в трите новосъздадени дирекции в министерството и е налице игра на думи както при определяне на функциите на дирекциите, така и при формулиране на правата и задълженията на оглавяващите ги директори. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборват този извод на вещото лице. Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, даваща право на органа да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Според посочената норма органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. Като бе посочено, след съпоставката между приетите по делото длъжностни разписания, поименните разписания на длъжностите и анализа на длъжностните характеристики, се налага изводът, че извършеното съкращаване от органа по назначаване, макар и сторено в рамките на неговата оперативна самостоятелност, не се установява да цели обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените цели в дейността на МИР. Позицията директор на дирекция не е премахната като нормативно определена позиция, не се изпълнява от по-малко на брой лица. При наличието на свободни щатни бройки за длъжността директор, която няма пречка да бъде заета от съкратения служител, води до извода, че заповедта за прекратяване служебното правоотношение на Попов засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което същата е несъвместима със законосъобразното изпълнение задължението на Министъра на иновациите и растежа, в качеството му на административен орган по назначаване да упражнява правомощията си по разумен и справедлив начин. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че в случая вместо издаването на заповедта при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл административният орган е следвало да преназначи С. Попов на някоя вакантните длъжности директор, при положение че функциите, задълженията и изискванията за тези длъжности са идентични с тези за длъжността която е заемал. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер 800,- лева, който не се явява прекомерен, тъй като е по-нисък от минималния такъв, определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,