Решение № 15073 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2017 г.

Решение № 15073 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, против Решение № 268/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2243/2016 г., по описа на Административен съд Варна, с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 15 - 0819 - 000235/27.03.2015 г., с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на К. Р. Г. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - К. Р. Г., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил като незаконосъобразна Заповед № 15 - 0819 - 000235/27.03.2015 г., на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на К. Р. Г. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". За да постанови този резултат съдът е приел, че не са представени доказателства от административния орган за връчване на последните две наказателни постановления на жалбоподателя. Липсата на данни и доказателства за направени опити за връчване на цитираните две наказателни постановления на жалбоподателя налага извод, че същите не са влезли в законна сила по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Решението е неправилно. В производството пред административния съд безспорно е установено, че шест от общо осемте посочени в заповедта НП са влезли в сила и с тях на К. Г. са отнети общо 50 контролни точки. Видно от доказателствата по делото, първите четири наказателни постановления са надлежно връчени лично на жалбоподателя. По тях са му отнети общо 36 контролни точки. По отношение на следващите две НП има отбелязване, че след многократни опити за връчване на посочения адрес, включително и чрез писмо с обратна разписка и след справка в информационните масиви на службите за граничен контрол е установено, че жалбоподателят е напуснал пределите на Република България, поради което е направено отбелязване за влизането в сила на НП на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По тези две наказателни постановления на жалбоподателя са отнети общо 14 точки, поради което дори да се приеме, че за последните две наказателни постановления К. Р. Г. не е надлежно уведомен, то отнетите общо 50 контролни точки са предпоставка за издаването на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав счита, че редовността на процедурата по връчване на НП, както и приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН законова фикция, не попадат в обхвата на дължимата проверка за законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Административният съд не може да преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а доказателство, годно да опровергае официалното документиране на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН) пред съответния районен съд. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). Поради това Административен съд Варна незаконосъобразно не е зачел обвързващото официално удостоверяване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на компетентното длъжностно лице за влизането в сила на съответните НП. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е известен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание (при изтичане на приложимите давностни срокове), а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, тъй като с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е приел противното административният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. При безспорно установена фактическа обстановка жалбата на К. Р. Г. срещу Заповед № 15 - 0819 - 000235/27.03.2015 г., на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,