Решение № 4295 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16351/2010 г.

Решение № 4295 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16351/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 3068 от 11.10.2010 г. по адм. дело 2449/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № Л-997/3.02.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на Цветан Колев Панайотов. По изложените доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му с потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът Цветан Колев Панайотов счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че органът не е изпълнил императивното изискване по чл. 229, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) относно даването на писмени обяснения от служителя, както и че в заповедта липсва конкретизирано нарушение на вменените от длъжностната му характеристика задължения. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, а част от аргументите му, обосновали отмяна на заповедта като незаконосъобразна, следва да бъдат възприети. Ответникът в настоящото производство и жалбоподател пред първата инстанция Цветан Колев Панайотов от м. март 2008 г. заема длъжността заместник - началник "Режимна и надзорно-охранителна дейност" в затвора в гр. Варна. Наказан е с "порицание" за срок от една година във връзка със станалия на 9.01.2010 г. инцидент - бягство на лице, осъдено на доживотен затвор при специален режим. Въпреки, че на тази дата служителят е бил в разрешен платен отпуск, прието е от дисциплинарноказващия орган, че неизпълнението на вменени му служебни задължения и неотстраняването на констатирани при предходна проверка пропуски, за което са му дадени препоръки, са в причинна връзка с бягството. За да отмени заповедта, с която е наказан Панайотов, административният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно, липсват данни за изслушване на държавния служител, респективно за дадени от него писмени обяснения, приети от органа по надлежния ред. Този аргумент не се споделя от касационната инстанция. Видно от писмото на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" до началника на Затвора - гр. Варна, с което е изпратена справката от извършената проверка за станалия на 9.01.2010 г. инцидент, в него изрично е посочено, че изброените служители, между които е и жалбоподателят, трябва да се запознаят със справката и че на тях се предоставя възможност да ангажират съответни доказателства, както и да направят възражения. Изрично е указано, че във връзка с направеното в справката предложение за налагане на дисциплинарни наказания, на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМВР посочените служители следва "да представят писмените си обяснения в срок от 3 дни от получаване на настоящето писмо". Отбелязването, направено от жалбоподателя върху писмото сочи, че на 25.01.2010 г. той се е запознал както със справката, така и с възможността да даде писмени обяснения, като е заявил, че ще представи такива в 3-дневен срок. Няма спор, че с докладна записка от същата дата до дисциплинарнонаказващия орган той е изразил единствено несъгласие с изводите в справката, без да изложи обяснения и без да представи такива и в указания 3-дневен срок. Предвид изложеното, липсата на писмени обяснения преди издаването на заповедта не може да обоснове извод за неизпълнение от страна на административния орган на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Доколкото задължението за изслушване е алтернативно, а не кумулативно предвидено в законовата разпоредба, непровеждането на такова и несъставянето на протокол не могат да бъдат счетени за нарушения на дисциплинарната процедура, както е приел съдът. Настоящият съдебен състав обаче счита за законосъобразен и обоснован изводът за допуснато нарушение на чл. 246 от ППЗМВР, който регламентира задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая липсата на конкретни разпоредби, чието нарушение представлява неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, освен че поставя в невъзможност наказаното лице да организира защитата си, препятства и възможността да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на процесната заповед. В нея са изброени 3 от преките служебни задължения на жалбоподателя съгласно длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност "заместник-началник "Режимно-надзорна и охранителна дейност" на затвора. Но само вследствие на факта, че бягството е осъществено, без да са отчетени всички обективни и субективни фактори, способствали за това в конкретната ситуация, не може да се обоснове неизпълнение на правомощията на Панайотов "да анализира състоянието на надзорно-охранителната дейност и да предприема мерки за усъвършенстването й, да организира и ръководи дейността на надзорно-охранителния състав и да организира изграждането, реконструкцията и подобряването на материалната среда, гарантираща качественото осъществяване на надзорно-охранителната дейност". Данните в преписката, че лишеният от свобода е комбинативен, физически силен и непредсказуем, с идентифициран висок риск от сериозни вреди за персонала и опасения за бягство, също не води непременно до заключението, че бягството му е било възможно, защото Панайотов не е изпълнил в пълен обем вменените му служебни задължения. Констатирано е при дисциплинарната проверка, че охраняващият служител е напуснал за 1-2 минути мястото за престой, независимо, че още в началото на разходката поведението на затворника е било различно от обикновеното. Именно в този период от време на неупражнено пряко наблюдение е осъществено и бягството. Що се касае до това, че не е имало обезпечен отделен пост на карето, както е било до 2007 г., а само на вишката над него, изяснено е по делото от св. Мелешков, че причините за това са в липсата на щат и защото карето не попада в зоната за повишена сигурност. Поради това следва да се приеме, че отговорността не е персонално на Панайотов. В заповедта е посочено още, че в продължение на няколко месеца служителят не е предприел мерки за отстраняване на допуснатите пропуски в материалната среда, за което е имало отправени препоръки. Видно е обаче от доклада, изготвен след проверката в затвора от м. септември 2009 г., че в него не се съдържат конкретни препоръки, относими към гарантиране качественото осъществяване на надзорно-охранителната дейност чрез подобряване на материалната среда. При тези фактически основания в заповедта, обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че административният орган не е обосновал наличие на съставомерни по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР дисциплинарни нарушения, извършени виновно от Панайотов, поради което правилно е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Предвид изложените съображения, не са налице основания за отмяна на постановеното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,