Решение № 5698 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13317/2011 г.

Решение № 5698 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13317/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация, след като с влязло в сила решение № 2240/18.02.2010 г. състав на ВАС, Първо отделение, по адм. д. № 11875/09 г. е отменил решение № 66/24.06.2009 г. по адм д. № 6568/08 г. по описа на Административен съд София - Град, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящото производство е образувано по касационна жалба на на "Жок Контрол" ООД със съдебен адрес гр. София, ул. "Бисер", № 2, с ЕИК 130050095 против решение № 3301/4.07.2011 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 6 състав, постановено по адм. д. № 2179 по описа за 2010 г. на този съд, в частта отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА № 2000802276/25.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София град, в частта, потвърдена с решение № 1586/30.10.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мизия Комерс" ООД и "Рафид импекс" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон - чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 8 вр. с чл. 6 ЗДДС (отм.). Според касатора по делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по ССчИ, установяващи реалното извършване на доставките, както и превеждане на данъка. Процесните доставки имат своя икономическа рамка, в която "Жок Контрол" ООД не е краен потребител. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание чрез юрисконсулт Шинев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Характерът на услугите по договорите е специфичен и не е доказано изпълнението на тези услуги, а така също капацитета на изпълнителите да ги реализират с помощта на висококвалифицирани специалисти. Правилно е разпределена и доказателствената тежест. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: Отказано е право на данъчен кредит в размер на 6 245 лв. по доставки от "Мизия Комерс" ООД за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10.2005 г. Правото е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 6 ЗДДС (отм.). Предмет на доставките са плащане по договор, смяна на винили, инженерингови услуги. Представен е договор за поръчка от 05.08.05 г. на инженерингови услуги. След проверка в информационния масив е констатирано, че жалбоподателят няма назначени лица по трудов договор, не са представени граждански договори, въпреки данните от хронологията по сч. см. 421 "Персонал". Депозирани са и 6 бр. фактури, издадени от предходен доставчик. Съдът е счел за законосъобразен и обоснован извода на приходните органи за недоказване на реалното извършване на облагаеми доставки. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 23 731,01 лв. за данъчни периоди от м. 11 до м. 04.2006 г. по доставки от "Рафид импекс" ЕООД. Правото не е признато на основания чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Предмет на доставките са услуги по смяна на винили, инженерингови услуги, направа на билборд, изработка на метални конструкции, монтажна ракета, поставяне на елементи. Данъка е платен по ДДС - сметка. Съгласно данните от ПИНП от 8.04.08 г. на ТД - Враца, дружеството е дерегистрирано по инициатива на приходните органи. Приходният орган е констатирал, че липсват доказателства за начисляване на данъка и за наличието на реални доставки. Изслушано е заключение по ССчЕ, като вещото лице не е намерило доставчика на адреса. Съдът е счел РА за законосъобразен, посочвайки за неприложима в случая разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Решението на АССГ в обжалваната част е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Твърденията на касатора, че са събрани доказателства за реалното извършване на доставките са неоснователни. Договорът сам по себе си не доказва в разглеждания казус извършването на услугите, за които са необходими висококвалифицирани специалисти. Очевидно е, че смяната на винилите, инженеринговите услуги, направата на билборд, изработката на метални конструкции изискват също така определени технически познания и наличието на материално - техническа обезпеченост. Обосновани са констатациите за липсата на изпълнители, наети по трудово правоотношение или по граждански договор. Представянето на отделни счетоводни документи не може да опровергае тези изводи, още повече че както е посочено и от вещото лице, експертът не е извършил проверка в счетоводствата на търговците, а е работил въз основа на представените документи. Касационната инстанция не споделя оплакването от жалбата за приложимост на чл. 65, ал. 8 (ЗДДС) във връзка с установеното плащане на данъка, тъй като не са събрани доказателства за реално извършени доставки. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение