Решение № 13506 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2016 г.

Решение № 13506 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. Т. и Й. С. Т., чрез пълномощника им адв. Д. Й., срещу решение № 18 от 20 май 2016 г., постановено по адм. д. № 24/2016 г. по описа на Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 1520/18 ноември 2015 г. на кмета на община Р.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Р., не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Р. А. съд Р. е образувано по жалба на П. С. Т. и Й. С. Т. срещу заповед № 1520/18 ноември 2015 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Селскостопанска сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 61710.608.3601, м. "Простор". Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установеното форма и в съответствие с целта на закона, както и че при издаването й не са допуснати противоречия с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на техническите експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че преди 1986 г. жалбоподателите са изградили едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ 41 кв. м, разположена между съществуващата в същия поземлен имот - 61710.608.3601, м. "Простор", полска къща и имотната граница с поземлен имот с идентификатор 61710.608.3589, м. "Простор". За посочената местност не са одобрявани кадастрални, регулационни и застроителни планове, като територията е със статут на земеделска земя. Установено е също така, че за строителството на селскостопанската сграда не са издавани строителни книжа, както и това, че процесната сграда не е била допустима нито по правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството, нито по правилата и нормативите съгласно Закона за устройство на територията. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Строежът е VI категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството, както административният орган, така и административният съд, са обсъдили подробно предпоставките за търпимост на строежа, визирани в текста на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като обосновано са приели, че в случая тези предпоставки не са налице. Изложените в оспореното решение доводи се подкрепят напълно от касационната инстанция. Следва да се допълни само това, че липсата на устройствен план по отношение на имота, в който е извършено незаконното строителство, е пречка да се прецени допустимостта на последното, респ. - да се признае даден строеж за търпим. Неоснователно е възражението на касаторите, че лошото съхранение на документите в община Р. е пречка да бъде представено разрешение за строеж на селскостопанската сграда - предмет на оспорената заповед. Самите извършители на строителството би следвало също да разполагат с копие от строителното разрешение, ако такова е било издадено. Останалите възражения в касационната жалба касаят законосъобразността на оспорената пред административния съд заповед и са подробно обсъдени в оспореното решение. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,