Решение № 16016 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2009 г.

Решение № 16016 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Янка Мирова Калоферова срещу Решение № 16 от 18 март 2009 година, постановено по адм. д. № 3959/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-СО-55/14 април 2008 година на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на Столична РДНСК - ответник в касационното производство, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град Янка Мирова Калоферова е оспорила заповед № ДК-02-СО-55/14 април 2008 година на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Остъкляване, ограждане и приобщаване на тераса към ап. № 1 и изграждане на стоманобетонов борд", находящ се в жилищна сграда в УПИ VIII-867, кв. 58, м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново" по плана на София в частта, която не съответства на одобрените и съгласувани работни проекти за жилищната сграда, като строежът се приведе в съответствие с одобрените работни проекти. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че след въвеждането на жилищната сграда в експлоатация, Калоферова е започнала изграждането на две тераси, предвидени по проекта на сградата, но неизпълнени, към собствения си апартамент № 1. За изграждането и остъкляването на терасите не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводът както на административния орган, така и на административния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони, но в ал. 2 на същия текст е предвидено, че е необходимо становище на инженер-конструктор. Освен това от самия текст е видно, че за остъкляването на балкони е необходимо издаването на разрешение за строеж. Липсата на такова прави строежа незаконен. По делото не са представени доказателства, нито пък касаторката е правила твърдения за наличието на разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на Калоферова за наличието на противоречие между заключението на вещото лице и данните по представения от нея нотариален акт за собственост. Такова противоречие не е налице, тъй като наличието на балкони към закупеното от касаторката жилище изобщо не се споменава в представения нотариален акт. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,