Решение № 4353 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Цонева, срещу решение 125 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело 124/2023 г. от Административен съд - Велико Търново, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. изх. 02-040-6500/4739 от 16.11.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта за отказано финансово подпомагане в размер на 11 803,20 лева по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави, както и в частта за наложените санкции за бъдещ период в размер на 4 426,20 лева и преписката е върната на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна И. Стоянова, чрез пълномощника си адв. Дончева в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък. Прокурор при Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Велико Търново е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. изх. 02-040-6500/4739 от 16.11.2022 г. издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта за отказано финансово подпомагане в размер на 11 803,20 лева по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави, както и в частта за наложените санкции за бъдещ период в размер на 4 426,20 лева. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, но не е спазил императивните изисквания за форма на акта, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според АС, оспорения административен акт не се съдържат мотиви, които ясно да изразяват волята на административния орган за причините, поради които заявлението за финансово подпомагане не е уважено, което възпрепятства адекватната защита на заявителя. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Обосновано е приетото от съда, че нито от текста на процесното уведомително писмо, нито от наличните в него таблици могат да бъдат установени фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Правилно съдът е посочил, че в административната преписка липсват каквито и да е данни, от които да се установи наличието на някоя от изброените в легендата хипотези и няма как от съдържанието нито на словесната, нито от табличната част на акта да се изведат конкретните факти и приложимата правна норма за случая, поради което е стигнал до извода, че както за жалбоподателката, така и за съда е неясно защо органът е приел, че исканата сума следва да бъде намалена в цялост с 11 803,20 лева, както и на какви базови изисквания те не отговарят, което влече след себе си материалната незаконосъобразност на акта. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В конкретния случай фактическите и правните основания не могат да бъдат извлечени и от приложената по делото административна преписка, нито от приложеното допълнително писмено становище, тъй като мотивирането на акта едва в съдебната фаза на производството е недопустимо, защото поставя в невъзможност адресата да организира защитата си, а също да бъде упражнен контрол за неговата законосъобразност. В тази връзка възраженията, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви на административния орган, нито да санират неправилните действия по връчването на процесното уведомително писмо. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове мотивите се за отказ. Правилно съдът е установил, че УП не съдържа и правни основания, под които да бъдат подведени съответните факти, за да може да се разбере ясно волята на органа за извършеното намаление и приложена санкция, което препятства жалбоподателя да организира защитата си, така и съда да извърши проверка за законосъобразността на акта. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 1500 лв., съобразно представените по делото писмени доказателства. Възражението на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и на изменението на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение