Решение № 3392 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2009 г.

Решение № 3392 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Георгиев Иванов, от гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Савов, против Решение № 442/23.06.2009 г. постановено по адм. дело № 2265/2006 г. на Варненският окръжен съд, административно отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът- Началника на ДНСК-София, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници, редовно призовани, също не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Варненският окръжен съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на настоящия касатор, против Заповед № РД-14-1318/05.09.2006 г. на Зам. началника на ДНСК-София, упълномощен със Заповед № РД-13-329/10.07.2006 г. на началника на ДНСК-София, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Навес", ползуван като склад, изграден в УПИ III-3283, кв. 16 по плана на 24-ти м. район на гр. Варна, извършен от Иван Георгиев Иванов, без предвиждането му в ПУП и без изискващите се строителни книжа, на основание чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. За да постанови решението си, съдът е приел, че е налице временен строеж, по чл. 49 и чл. 50 от ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 51, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради което са налице предпоставките за премахването му, като незаконен. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. От данните по делото и от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е установено, че при извършена проверка органите на ДНСК са установили наличие на незаконен строеж, изграден от касатора Иванов, представляващ Навес, ползуван като склад, състоящ се от бетонова настилка, с една стена от бетонови блокчета тип "Итонг" и други две, представляващи стени на постройки в съседни имоти, до които е долепен, чрез метална конструкция от заварени тръби и винкел, с покрив от ламарина, с площ от около 60 кв. м. Установено е също, че за изграждане на строежа не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. За терена, върху който е изграден строежа, а именно УПИ III-3283, кв. 16 по плана на 24-ти м. район на гр. Варна, съгласно действащия ПУП, се предвижда основно застрояване - жилищно строителство /5 + Т/ етажа. Установено е също така, че за процесния строеж няма издадено разрешение за поставянето му като преместваем обект, по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. При тези данни, съдът неправилно е приел, че се касае за временен строеж, по чл. 49 и чл. 50 от ЗУТ. Временните строежи, при условията на чл. 49 и сл. от ЗУТ, се изграждат в урегулирани поземлени имоти, за които с подробните устройствени планове се предвижда изграждане на обекти-публична собственост на държавата или общините, каквито обекти за процесния УПИ III, няма предвидени. Поради това процесният навес не е изграден като временен строеж и не попада в категорията временни строежи по чл. 49, ал. 1 и сл. от ЗУТ. Строителството му не е разрешено и при условията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е преместваем увеселителен обект или обект за търговски и други обслужващи дейности, изрично изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. При това положение и с оглед описанието на строежа в съставения констативен акт на ДНСК, който не е оборен от касатора, следва да се приеме, че същия отговаря по характеристики на "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, защото представлява надземна сграда, на която основите и една от стените й са изградени чрез строително-монтажни работи - зидария от бетон и бетонови блокчета, които не могат да бъдат демонтирани, без да бъдат разрушени изцяло. Поради тази му характеристика за същия са налице предпоставките за събарянето му като незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Като е направил краен извод, че в случая се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване, и поради това е приел, че оспорения акт на зам. началника на ДНСК-София е законосъобразен, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение. Поради изложеното, неоснователно е възражението на касатора, че в случая не се касае за строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което и не се изисква разрешение за строеж. При извършената служебна проверка, настоящият състав не констатира наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като основание за касиране на решението, поради което като правилно същото ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение