Решение № 14115 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2012 г.

Решение № 14115 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - ХVIII - София" ООД, гр. София, против решение № 5636 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 8680 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град в частта, с която не е уважена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-07-44/22.07.2009 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 76а от ЗЗО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София - град е изменил писмена покана изх. № 29-07-44 от 22.07.2009 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), като е намалил от 16933.23 лв. на 13495.51 лв. общия размер на подлежащата на възстановяване от "ДКЦ - ХVIII - София" ООД сума за превишение на определените регулативни стандарти за СМД (специализирани медицински дейности), ВСМД (високо специализирани медицински дейности) и МДД (медико-диагностични дейности) за III-то и IV-то тримесечие на 2008 г. Жалбата против административния акт в частта за определените задължения до 13495.51 лв. следва да се счита за отхвърлена. За да постанови решението си, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана в неотменената й част от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. С чл. 43, ал. 3 от индивидуален договор № 22-2239/05.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е предвидено издаване на писмена покана за възстановяване на заплатените от НЗОК средства за медицински дейности, назначени от лечебното заведение извън определените регулативни стандарти. Размерът на задълженията (3088,50 лв. за СМД, 3318,70 лв. и 9739,90 лв. за ВСМД и 786,13 лв. за МДД) е установен след извършена финансова проверка, приключила със съставен финансов протокол № Ф-400/11.06.2009 г. с инкорпорирани справки в табличен вид и с изготвен протокол за неоснователно получени суми. Законосъобразно съдът се е доверил на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което общият размер на превишението на РС за СМД, ВСМД и МДД за трето и четвърто тримесечия на 2008 г. възлиза на 13495,51 лв. (9022,27 лв. за ВСМД, 2131,50 лв. за СМД и 485,28 лв. за МДД). Неоснователни са касационните доводи, релевиращи неправилно прилагане на административнопроизводствени правила. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт съдържа мотивите за издаването му. Фактическите и правните основания, съставляващи реквизит на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, са изложени както в самата писмена покана, така и в придружаващите я документи. Неотносима е посочената от касатора разпоредба на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване, която е в сила от 01.01.2010 г. (нова - ДВ, бр. 101 от 2009 г.) и няма обратно действие към възникнали преди това факти и правоотношения. Както във финансовия протокол, така и в писмената покана, като правно основание за издаването им са посочените разпоредбите на чл. 232 - чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.), т. 169 и т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. На основание т. 441 от цитираното решение на УС на НЗОК контролът по изпълнение на РС за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Допуснатата техническа грешка при изписване годината на действие на договор № 22-2239 (2009 вместо 2008) не се е отразила върху материалноправната законосъобразност на издадения акт. В преписката е приложен индивидуален договор между лечебното заведение и НЗОК № 22-2239 от 05.02.2008 г. Решението на Административен съд София - град е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение № 7 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 5821 по описа за 2009 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 12746 от 01.11.2010 г. по адм. д. № 6254/2010 г. и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното касационно решение са дадени указания за събиране на доказателства за изясняване на фактите във връзка с превишенията на определените регулативни стандарти и техните размери, като се укаже на "ДКЦ - ХVIII - София" ООД да представи протоколи за допълнителни МДД /в случай че те съществуват/, както и да се назначи повторна експертиза на основание чл. 201, пр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В изпълнение на дадените указания съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение относно размерите на превишенията на регулативните стандарти за третото и четвъртото тримесечия на 2008 г. По въпроса за правната допустимост на регулативните стандарти Върховният административен съд се е произнесъл с предишното постановено по спора решение № 12746 от 01.11.2010 г. по адм. дело № 6254/2010. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска дейност имат административноправен характер, с оглед на което гражданскоправните разпоредби на Закона за задълженията и договорите, на които се позовава касаторът, са неприложими. Размерите на допуснатите превишения на РС са потвърдени от неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяването на разходите, които са направени от бюджета на НЗОК неправомерно поради допуснато нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. (отм.) и изричната клаузата на индивидуалния договор. С чл. 42, ал. 1 от ИД за 2008 г. касаторът като изпълнител на специализирана медицинска помощ се е задължил да назначава СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, определени с индивидуалните РС. Нарушението на договорното задължение поражда отговорността по чл. 43, ал. 3 за възстановяване на заплатените средства от бюджета на НЗОК над определения лимит. Оспорената покана в неотменената й част е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която жалбата не е уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,