Решение № 10155 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2018 г.

Решение № 10155 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2018 г., VIII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Руменов, чрез адвокат Т. Чобанова, против решение № 386/18.01.2018 г., поставено по адм. д. № 5170/2017 г. на Административен съд София-град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалваната заповед за задържане. Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна адвокатска защита за двете съдебни инстанции и 5 лева държавна такса, заплатена по касационното производство. Ответникът по делото – полицейски орган при 03 РУ-СДВР, гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Пашунов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а решението оставено в сила, като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение № 386/18.01.2018 г., постановено по адм. д. № 5170/2017 г. по описа на Административен съд София – град, е отхвърлена жалбата на П. Руменов против заповед за задържане на лице, рег. № 227 зз-1105/26.04.2017 г., издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР, гр. София, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя на 26.04.2017 г. за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 72, ал. 1, при спазване на процесуалните правила, в писмена форма, с изложени фактически и правни основания и при съответствие с приложимия материален закон. Обжалваното решение е неправилно. Неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. От доказателствения материал по делото изобщо не може да се установи какви фактически обстоятелства са обусловили необходимостта от задържането на жалбоподателя. В заповедта не е вписано фактическо основание за задържането, от което задържаното лице да може да разбере причините, поради които е ограничена личната му свобода. В случая е записано единствено, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се нарежда задържането за срок до 24 часа на П. Руменов. Посочването на фактическите и правни основания в административния акт е задължително, предвид чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а липсата им е основание за отмяна. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържането. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя, поради липсата на изложени факти в заповедта. Към административната преписка липсва и докладна записка. Жалбата до съда е подадена на 9.05.2017 г. Едва в справка от 6.11.2017 г. на старши разследващ полицай – Т. Пеева, която не е издател на заповедта, е изложена фактическа обстановка. Съгласно тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени отделно, в други документи, които изхождат от органа, издал акта най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. Такива документи, изходящи от полицейския орган, издал акта за задържане, не се съдържат в представените по делото доказателства. Изводът на първоинстанционния съд, че задържането на П. Руменов е законосъобразно, защото с поведението си той е осъществил състав на НК, е необоснован и не съответства на данните по делото. Задържането е принудителна административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Административният акт, с който се налага тази мярка трябва да съдържа мотиви, за да обезпечи правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда. От така изложеното следва, че преценката на Административен съд София - град, че заповедта съдържа изискуемия от чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит и че административният орган е доказал наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, е необоснована и в противоречие с приложимото материално право. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение по същество, като се отмени обжалваната заповед за задържане на П. Руменов. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане от пълномощника на касационния жалбоподател за заплащане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Т. Чобанова следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. за всяка инстанция, общо 800 лв. Водим от горните съображения, Върховният административен съд, осмо отделение