Решение № 9045 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2016 г.

Решение № 9045 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ж. Б., в качеството му на пълномощник на Н. К. Г. от с. С. река, област Я., със съгласието на законния му представител Т. К. И., срещу решение № 287 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 2925/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град - второ отделение, 32-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия - гр. С. и "АВС Инженеринг-Н" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Я., не са взели отношение. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Я., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, решаващият състав на Административен съд - С.-град, е отхвърлил жалбата на Н. К. Г. от с. С. река, област Я., със съгласието на майка му Т. К. И., срещу експертно решение № 0797 от заседание № 173 от 11.11.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото не страда от посочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При първоначалното разглеждане на делото, както и в производството по чл. 226 АПК, предметът на спора се е формирал по законосъобразността на експертно решение № 0797 от заседание № 173 от 11.11.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия, състав по сърдечно-съдови болести, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 2199 от 28.08.2013 г., за липса на причинна връзка по повод трудова злополука. Прието е, че смъртта на К. Г. С. (наследодател на жалбоподателя Н. К. Г.), е настъпила вследствие на хипертонична болест на сърцето с хипертрофична и дилатативна кардиомиопатия, както и стенозираща коронаросклероза, поради което и на основание чл. 73, ал. 2 НМЕ, не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО. Работата на Събев като шофьор и конкретно изпълняваната в деня на смъртта му задача, не са рисков фактор за настъпване на смъртта и няма причинна връзка с трудова злополука. С решение № 3246 от 24.03.2015 г., постановено по адм. д. № 13030/2014 г., тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 4508 от 2.07.2014 г. по адм. д. № 12/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е дала конкретни указания относно необходимостта от изготвяне на задълбочена медицинска експертиза, включваща и специалист по трудова медицина. Наред с това тричленният състав на ВАС изрично е посочил, че при постановяване на решението напълно е игнорирано правилото на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според което не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, патологични състояния вследствие на заболявания от каквото и да е естество, включително хронична исхемична болест на сърцето и високо кръвно налагане. По силата на чл. 224 и чл. 226, ал. 1 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, както и относно незаконосъобразното процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото при условията на чл. 226 АПК, първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на касационната инстанция. По делото е била назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по вътрешни болести и кардиология и специалист по професионални заболявания, която не е била оспорена. Правилно и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът се е позовал на заключението на вещите лица, съгласно които е налице инцидент, при който е настъпила остра декомпенсация на предшестващо дългогодишно общо заболяване на сърдечно-съдовата система - артериална хипертония, кардиомиопатия, които от трудово-хигиенна гледна точка попадат в записа на патологичните състояния по чл. 73, ал. 2 НМЕ. Черепно-мозъчната травма е засегнала само меките тъкани на черепа, без данни за фрактури на кости и поражения на мозъчния паренхим и самостоятелно не е могла да доведе до смъртта на С. По време на работа в деня на смъртта си, лицето е извършвало рутинна трудова дейност и задачи, несвързани с тежко физическо и психическо натоварване, а и инцидентът е станал непосредствено след обедната почивка. Изводите на експертите относно заболяването на сърдечно-съдовата система в предходните периоди от време, кореспондират със съдържащата се по делото медицинска документация, включително и със съдебномедицинска експертиза на труп № 130 от 22.05.2013 г. Що се касае до глътването на езика, то от протокол № 6 от 8.07.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката се установява, че то е преодоляно на място с намесата на колеги на К. и не е причинило смъртта. Развитите в касационната жалба подробни съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане текстът на чл. 60, ал. 2 от КСО предвижда, разпореждането за приемането или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), органите на експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука. При спазване на чл. 73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от НМЕ, териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и НЕЛК при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на чл. 58 от КСО. В разглеждания случай е съставен протокол № 6 от 8.07.2013 г. за разследване на злополуката, в който са отразени обстоятелствата, при които е настъпила внезапната смърт на осигуреното лице, а именно след като е слязъл от покрива на гаражната клетка, намираща се върху платформата на управлявания от него товарен автомобил марка "МАН" върху тази платформа, на Събев внезапно му е прилошало и е паднал от височина 1.30 м. на земята. Съдебномедицинска експертиза на труп № 130 от 22.05.2013 г., независимо от обстоятелството, че е назначена от орган на полицията, съдържа данни не само от външен оглед, а и от аутопсия на трупа. Според изготвилия я експерт, причината за смъртта е хипертоничната болест с настъпила хипертонична криза-критично покачване на артериалното кръвно налягане, което е довело до остра левостранна сърдечна недостатъчност с оток на белите дробове. Имало е значение и стенозиращата коронаросклероза с дифузна кардиосклероза със засягане на проводната система на сърцето и настъпилите остри ритъмно-проводни нарушения на сърцето. Видно от съдържанието на оспореното експертно решение на НЕЛК, при постановяването му е взета предвид съдебномедицинската експертиза на труп № 130 от 22.05.2013 г., която е представена по-късно, но преди постановяване на решението. В последното изрично е посочено, че се издава в съответствие с чл. 66, ал. 1 НМЕ и съставът на НЕЛК се произнася само по причинната връзка, въз основа на цитираната медицинска експертиза на труп. Дали административният орган е възприел участващата в производството по оспорване на решението на ТЕЛК, Т. К. И., в качеството й на законен представител Н. Г., като съпруга или бивша съпруга, поради наличие на развод преди смъртта на С., не е съществено. Преценката на гореустановените фактически обстоятелства води до извод, че смъртта на осигуреното лице, настъпила на 21.05.2013 г., не може да бъде квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото не е причинена от внезапно увреждане на здравето, настъпило под прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда по време на извършвана работа. Оспореното експертно решение, с което не е призната причинна връзка по повод трудова злополука, е издадено при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - С.-град, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,