Решение № 6690 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение 333/20.12.2022г., постановено по адм. дело 103/2022г. на Административен съд Смолян, потвърдено с решение 654/19.01.2024г., постановено по адм. дело 3653/2023г. на Върховен административен съд, трето отделение, с които са уважени предявени от НАТ 2004 ООД искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу КЕВР и последната е осъдена да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.09.2020г. 31.10.2021г., съставляващи пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между цената, която дружеството е трябвало да получи за произведена от МВЕЦ Кадиево електрическа енергия на свободния пазар и цената, която би получило съобразно т.1.3 от Решение Ц-13/01.07.2014г., вследствие на отменен незаконосъобразен акт Решение Ж-85/24.09.2015г. на КЕВР. В искането е посочено основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди наличието на нови обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора Решение Ж-373/19.04.2023г. на КЕВР, с което е прието, че жалбата на НАТ 2004 ООД от 14.04.2015г., допълнена с две жалби от 08.06.2015г. и от 04.09.2015г. насочени срещу ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е неоснователна. Твърди се, че този акт е издаден в изпълнение на решение 11473/11.11.2021г. по дело 10647/2020г. на ВАС и въз основа разпоредбите на АПК. Сочи се, че това решение не е могло да бъде известно при решаване на спора по посочените по-горе две дела в производството по ЗОДОВ, но има съществено значение за решаване на основните обуславящи изхода на спора въпроси. Искането е за отмяна на влезлите в сила две съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на пръвоинстанционния съд. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Към искането е приложено Решение Ж-373/19.04.2023г. на КЕВР с което е прекратено производството образувано по жалба на НАТ 2004 ЕООД с вх. Е-12-00-95/14.04.2015г., допълнена с жалби с вх. Е-12-00-95/08.06.2015г. и Е-12-00-95/04.09.2015г. Ответникът НАТ 2004 ООД гр. Девин, чрез процесуален представител счита молбата за неоснователна и по подробно изложени съображения в писмен отговор моли тя да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено срещу влязло в сила съдебно решение, от страна по делото и в тримесечен срок от влизане в сила на решението, в рамките на срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение 333/20.12.2022г., постановено по адм. дело 103/2022г. на Административен съд Смолян е осъдена КЕВР да заплати на НАТ 2004 ООД гр. Девин сума в размер на 843 955.11лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.09.2020г. 31.10.2021г., както и сума в размер на 88 325лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от възникване на задължението до датата на завеждане на иска. С решение 654/19.01.2024г., постановено по адм. дело 3653/2023г. на Върховен административен съд, трето отделение е оставено в сила решенето на АС Смолян. За да постанови този резултат касационната инстанция е приела, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен по съдебен ред административен акт Решение Ж-85/24.09.2015г., като е ирелевантно дали административното производство не е приключило или въпроса е решен по същество, тъй като чл. 204, ал. 1 от АПК изисква само и единствено наличие на отменен акт; налице е настъпила вреда за дружеството, тъй като след отмяна на посоченото по-горе решение на КЕВР и връщане на преписката за ново произнасяне, органът не е изпълнил указанията на съда и незачитайки силата на пресъдено нещо е постановил нови актове, обявени за нищожни от ВАС, като това неизпълнение и липсата на регулиране на взаимоотношенията между дружеството и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е досежно цената на изкупуваната електроенергия, е обусловило и настъпването на вреда за НАТ 2004 ООД под формата на пропусната полза; налице е и третия елемент наличие на причинно-следствена връзка между отменение акт и настъпилите за дружеството вреди, тъй като с отменения акт е отречено правото на НАТ 2004 ООД да продава ел. енергия преференциални цени и го лишава така от приходи, изразяващи се в разликата между цената на електроенергията на регулирания и на свободния пазар. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В конкретния случай искането за отмяна се основава на основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Тази норма предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под нови обстоятелства се има предвид такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Те трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал, но не трябва да са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Новите обстоятелства трябва да са от съществено значение за спора по делото, т.е. такива които могат да доведат до различно разрешаване на спора. Освен това тези нови обстоятелства трябва да не са били известни на страната и да не са могли да и станат известни. Непълнотата на фактическия материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на страната по отношение на собственият и интерес, нито на процесуално нарушение на съда. В конкретния случай соченото като ново обстоятелство решение Решение Ж-373 е издадено на 19.04.2023г., а устните състезания пред касационната инстанция са приключили на 28.09.2023г. Както се посочи по-горе в съдебната практика по приложението на чл. 239, т. 1 АПК се приема, че фактите не са нови, ако страната е имала обективна възможност да ги представи, да се позове на тях по време на висящността на процеса, като прояви и съответната процесуална активност в тази насока. В случая в хода на съдебното производство пред касационната инстанция молителят е имал правната обективна възможност да представи решението на КЕВР установяващо според него ново обстоятелство касаещо разрешаването на поставения пред съда въпрос, но не е проявил съответната процесуална активност в тази насока т.е. молителя е проявил небрежно поведение касаещо въвеждането на това обстоятелство решение Ж-373/19.04.2023г. на КЕВР и е недопустимо от бездействието си да черпи положителни права. Освен това следва да се посочи, че решението на КЕВР не е влязло в сила, то е оспорено пред АССГ като е образувано адм. дело 6097/2023г., което е на фаза насрочване за с.з. т.е. фактите които се съдържат в този административен акт и са сочени като нови обстоятелства са все още по висящо производство, неприключило с окончателен акт към дата на подаване на молбата за отмяна. По посочените по-горе причини решението на КЕВР, за което се твърди в молбата, че представлява по своята същност ново обстоятелство от значение за делото, не се явява нито ново, нито новооткрито по смисъла на закона, нито установява обстоятелства от съществено значение по делото, с оглед факта, че новия административен акт е в процес на оспорване пред съда и наведените с него обстоятелства не са с окончателен характер. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. При този изход от делото, на ответника в производството по отмяна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., като се редуцира претендираното такова от 18 000лв., предвид направеното в с.з. възражение за прекомерност от страна на молителя, както и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора. Възнаграждението следва да се определи на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба 1/09.07.2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,