Решение № 6166 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2011 г.

Решение № 6166 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производство по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Радио Браво" ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 6/13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), издаден на основание чл. 32, т. 18 във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Тарифа за таксите за радио - и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), с който му е установено публично държавно вземане в размер на 25 746,58 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е явно незаконосъобразен поради липса на компетентност, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В жалбата са изложени аргументи, според които дружеството не дължи такса, защото не е осъществявало реално дейността по притежаваната от него лицензия т. е. СЕМ не е осъществявал надзор за разпространението. "Радио Браво " ЕООД иска да бъде отменен атакувания АУПДВ по подробни съображения, изложени в жалбата. Не претендира разноски. Ответникът Съвет за електронни медии оспорва жалбата и иска отхвърляне на оспорването, като излага доводи в писмена защита за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Няма спор между страните по делото, че "Радио Браво" ЕООД притежава две индивидуални лицензии, издадени от ДКД № 441-00359/5.07.2001 г. за осъществяване на радиодейност като търговски оператор на територия с местен обхват - гр. Пловдив и № 441-00361/5.07.2001 г. за осъществяване на радиодейност като търговски оператор на територия с местен обхват - гр. Велико Търново. С уведомление изх. н. 30-06-207/11.11.2010 г., връчено на 15.11.2010 г., СЕМ е уведомил дружеството - жалбоподател, че дължи сумата 36213,25 лв. за притежаваните от него лицензии за гр. Пловдив, гр. Велико Търново, гр. Бургас и гр. Царево. С това писмо уведомление жалбоподателят е уведомен за взетото решение и дължимия размер такси по чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от ТТРТ за всяка от програмите си за 2006, 2007, 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и че има възможност да даде обяснения и да заплати доброволно сумите в 14 дневен срок, след което ще му бъде издаден АУПДВ. С писмо вх. н. 30.06-207/29.11.2010 г. "Радио Браво " ЕООД не излъчвало програма на територията на гр. Пловдив и гр. Велико Търново, поради което счита, че не дължи суми за контрол, а по отношение другите притежавани лицензии е допусната счетоводна грешка и сумите ще бъдат платени. По делото не са събирани доказателства, че жалбоподателят не е излъчвал радиопрограма на територията на гр. Пловдив и гр. Велико Търново, но не е спорно, че двете лицензии, притежавани от него не са прекратени, както и че дружеството не е заплащало годишни регистрационни такси за тях. На 13.01.2011 г. е издаден обжалвания АУПДВ, издаден на основание чл. 32, т. 18 във връзка с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от ТТРТ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, с който на "Радио Браво " ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 25 746,58 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е по периоди от 16.06.2001 г. до 30.09.2010 г. При издаване на АУПДВ са зачетени извършени плащания за лицензиите за гр. Бургас и гр. Царево. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими за регистрирана радиодейност, за които не е извършено доброволно плащане. Атакуваното АУПДВ се съдържа в решение на СЕМ, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на радио оператор, за неплатени годишни лицензионни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от ЗРТ. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 от ЗРТ са изброени правомощията на СЕМ, в които не е изрично включена компетентност за издаване на АУПДВ. Компетентността на СЕМ в конкретния случай произтича от общите правила, уреждащи издаването на АУПДВ. Съгласно чл. 166 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В ЗРТ не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред, за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни такси. Поради посочените текстове на ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. СЕМ, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което атакуваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и другото основно възражение в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на АУПДВ. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран-аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД -16.06.2006 г. до 30.09.2010 г., през който период дружеството е притежавало лицензиите № № 441-00359/5.07.2001 г. и 441-00361/5.07.2001 г. и няма данни, че е заплащало дължимите лицензионни такси. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност- чл. 8, ал. 1 от тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С оглед изхода на делото на ответника и направеното искане следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение