Решение № 1959 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2011 г.

Решение № 1959 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14532/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на юрк. Овчаров, надлежно упълномощен процесуален представител на н-к РДНСК Югозападен район, против решение № 4211/26.09.11 г. по адм. д. № 1405/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Деница Владимирова Македонска, представлявана от адв. Чаворски, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. В представени писмени бележки излага подробни съображения и претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. За да постанови обжалваното отменително Заповед № ДК-02-ЮЗР-13/25.01.11 г. на началника на РДНСК Югозападен район решение, първоинстанционният съд е приел, че жилищната сграда, чието премахване като незаконна е разпоредено, не представлява нов строеж, извършен в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а такъв, съществувал към 1952 г., защитен от премахване с разпоредбата на § 289, ал. 2 от Преходните и заключително разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места (ПЗРППЗПИНМ - отм.), в който са извършени ремонтни дейности извън визираните в § 5, т. 38 ДРЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на доказателства по делото, вкл. писмено заключение на в. л. инж. Симеонов, включено в материалите по делото по реда на чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК, неоспорено от страните, съдът е достигнал до обосновани установявания относно параметрите на процесния строеж, констатирани при огледа и несъответствието им с тези по заповедта, относно времето на изграждане на жилищната сграда и приложимия материален закон, както и относно извършените по нея ремонтни дейности. Въз основа на тези установявания е възприел решаващ извод относно липсата на нов строеж, извършен при несъответствие с действащия подробен устройствен план и без строителни книжа. Прието от съда е и, че твърдяният в хода на съдебното производство основен ремонт на сградата е в несъответствие с фактическата обстановка, приета за установена по административната преписка, въз основа на която строежът е квалифициран като незаконен на посоченото в заповедта правно основание. Установяването, че сградата е с площ около 25 кв. м е оборило по безспорен начин твърдението на административния орган за площ от 44,7 кв. м. Изложените в касационната жалба конкретни доводи за неправилност на решението не държат сметка за установените по делото факти и обстоятелства, предвид което обслужват единствено защитната теза на издателя на заповедта. Недопустимо е в производството по оспорване на заповедта да се въвеждат нови фактически основания с оглед доказване незаконност на предметния на тази заповед строеж. В тази връзка касационният довод за извършен основен ремонт на сградата не следва да бъде възприет . Сградата с оглед установените по делото факти следва да се приеме строена преди 1952 г., неподлежаща на премахване на основание разпоредбите на действащия ППЗПИНМ и респ. търпима по § 16, ал. 1 ДРЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, при което основателна и подлежаща на уважаване се явява претенцията за присъждане на разноски. Следва разходите за настоящата инстанция като своевременно заявени и доказани да бъдат присъдени в пълния им размер от 1250 лв. по Договора за правна защита и съдействие на л. 11 предвид липсата на възражение за прекомерна завишеност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,