Решение № 6428 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2010 г.

Решение № 6428 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, срещу решение № 636 от 8.06.2010 г. по адм. дело № 1477 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас, в частта, с която по жалба на "Явор 1" ООД е отменен РА № 200900165 от 29.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-209 от 28.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас относно правото на данъчен кредит в размер на 2 402.40 лв. по фактура № 771 от 23.05.2006 г., издадена от "Примерстрой" ООД и в размер на 3 197.67 лв. по фактура № 424 от 29.08.2006 г., издадена от "Фортуна - 5" ООД и е начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената отменителна част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост. Претендира се присъждане на съдебни разноски с оглед изхода от спора. Ответната страна по жалбата - "Явор 1" ООД оспорва същата като неоснователна чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Людмила Алексиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба от ревизираното дружество срещу РА № 200900165 от 29.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-209 от 28.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас относно правото на данъчен кредит общо в размер на 6 997.67 лв. и начислена лихва за забава за ревизирани данъчни периоди м. 05. и м. 08.2006 г. по фактури, издадени от "Примерстрой" ООД, от "Кларънс" ЕООД и от "Фортуна - 5" ООД, на основание чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Първата фактура е с предмет "превоз на дървесина", а втората е с предмет "сеч, извоз и рампиране на едра дървесина". Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по спора, събраните по делото доказателства, включително заключението по изслушаната съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на страните по делото и е приел, че РА е частично незаконосъобразен. Признато е правото на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Примерстрой" ООД в размер на 2 402.40 лв. и от "Фортуна - 5" ООД в размер на 3 197.67 лв., като РА е отменен и са присъдени на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 708.00 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е установено, че основният спорен момент е дали процесните доставки се явяват реално осъществени, като във връзка с него съдът е обсъдил конкретно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Доколкото в мотивите на РА и потвърдителното решение е направено позоваване на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), според която разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: т. 6 получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация, а няма изложени никакви съображения на ревизиращия орган относно отсъствието на такъв счетоводен документ или е налице такъв, но същият не отговаря на счетоводните изисквания, то същата не следва да се обсъжда. Съдът е отчел обстоятелството, че предмет на доставките е услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС (отм.). Установено е, че на ревизираното дружество са издадени разрешения за сеч и добив на дървесина и разрешителни за транспортиране. Представени са и са преценявани в ССчЕ договорите и фактурите, по силата на които дружеството е придобило правото на собственост върху дървения материал, а именно от Държавно лесничейство - с. Стара река, от Държавна дивечовъдна станция - гр. Котел, придружени с позволителни за транспортиране. За периода м. 04 - м. 05.2006 г. то е закупило общо количество дървесина в размер на 1 264.515 плътни куб. м., като е издало фактури на Държавно лесничейство - Сливен и община Сливен за общо количество сеч и извозване на дървесина в размер на 1 859.14 плътни куб. м., по силата на договори сключени между него и тези съконтрахенти. Закупената дървесина е заприходявана в група "Материали", като разходите по добива, транспортирането и доставянето се отчитат по с/ка 611 "Разходи от основна дейност". Процесните фактури са осчетоводени по с/ка 703 "Приходи от продажба на услуги" при доставчиците, а при жалбоподателя фактурата е осчетоводена по с/ка 602 "Разходи за външни услуги". По повод фактурата, издадена от "Примерстрой" е установено, че данъкът е начислен при доставчика, а е и платен по неговата "ДДС-сметка". Представен е договор между тях с предмет извършване на дадена работа, като от своя страна доставчикът е сключил договори за изпълнението му с три физически лица. Предмет на тези договори е извършване на подвоз и вътрешен транспорт на дървен материал. Представени са констативни протоколи във връзка с изпълнението на тези договори и сметки за изплатени суми, придружени с РКО. Има сключен договор за наем на товарни автомобили с ЕТ "Йордан Стефанов Йорданов", като собствеността на едноличния търговец се установя чрез договорите за покупки, регистрационни талони и включването им като ДМА в счетоводството му. В съдебно заседание експертът е обяснил понятието "подвоз", а именно че представлява пренасяне на дървен материал с животинска тяга до първия възможен път. С оглед предмета на услугата не могат да бъдат представени транспорти документи. Съдът е приел за установено, че този търговец притежава работни животни според представени доказателства и може да осъществи "подвоза". По отношение на другата доставка също е установено, че ДДС е начислен при доставчика и внесен в "ДДС-сметката" му. При него има назначени лица по трудов договор, на които са изплащани възнаграждения, като длъжностите, на които са назначаване са "разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал", "производство на фурнир и дървесни плочки" и "горско стопанство и дърводобив". Представени са и граждански договори с осем лица за възлагане на работа по добив и извоз на дървесина на територията на Държавно лесничейство - Сливен, придружени със сметки за изплатени суми. Представен е договор за наем на вещи - трактор "Универсал", кран "Хиаб" и осем броя волове, с ЕТ "Импорт - Иван Великов". Съдът е кредитирал последното доказателство, въпреки откритото производство по оспорването му като частен документ, понеже същият е бил събран още в административното производство и е пропуснат срока за това. Касационната жалба е изключително подробно, като в нея е изложена фактическата обстановка по повод събирането на доказателствата при осъществяване на процесната ревизия, като основното възражение е към неправилното ценене от страна на съда на събраните писмени доказателства, които са частни и на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена след преглед на представените счетоводни и други документи, без да е направен обоснован извод за редовно водено счетоводство на преките доставчици, ненамерени на адреса и уведомени по реда на чл. 32 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно, понеже доказателствата, освен две от тях са представени в хода на самото административно производство, като видно от мотивите на обжалвания административен акт събраните писмени доказателства не са ценени като годни. Няма пречка при съвкупната преценка от страна на съда на всички тях и с оглед констатираното от експерта, да бъде направен друг извод относно реалното осъществяване на двете доставки, което е основният спорен момент. На практика при такава защитна теза на касатора се стига до невъзможност на задълженото лице да реализира правото си на защита, доколкото последното се осъществява с допустими доказателства и доказателствени средства и същата няма фискален дисциплиниращ ефект. С оглед основния предмет на дейност на същия, представените договори, счетоводното третиране на същите и последващото реализиране на предмета на доставките, следва да се приеме, че те са реално осъществени. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение