Решение № 13003 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Д., чрез адв. Табутова, срещу Решение 1963/16.04.2025 г., постановено по адм. дело 1499/2024 г., по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо с изх. 02-010-6500/3995#8/16.10.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства от значение за спора, поради което и неправилно е приложил материалния закон. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът заместник изпълнителния директор на ДФЗ Земеделие , чрез юрк. Христова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По подадено от земеделския производител Б. Д. заявление за подпомагане с УИН 01/200521/41832 за кампания 2021 г., с Уведомително писмо /УП/ изх. 02-010-6500/ 3995 от 18.01.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., е извършено намаление /отказ за заплащане/ на поискана сума в размер на 2 757. 93 лв. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол ( ЕЖСК-месо) и са наложени санкции за бъдещ период , съгласно чл.31 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. по ЕЖСК ( месо) в размер на същата сума 2 757,93 лв. Това УП е било обжалвано от земеделския производител пред АС Благоевград, който с решение 1337/16.07.2023г. по адм.д. 274/2023г. го е отменил, поради издаването му в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение 3510/21.03.2024г. по адм.д. 9653/2023г. на Върховен административен съд. При новото разглеждане на преписката и в изпълнение на указанията дадени с влязлото в сила решение 1337/18.07.2023 г. по адм. дело 274/ 2023 г. по описа на АС Благоевград, заместник - изпълнителен директор на ДФЗ е издал второ поред по подаденото заявление за подпомагане УП с изх. 02-010-6500/3995#8 от 16.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г.. Със същото, по вече посочената Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави по селекционен контрол (ЕЖСК месо) за декларираните животни за подпомагане е поискана сума в размер на 2757,93 лв., подпомагането с която е отказано в пълен размер от 2 757.93 лв., като в същия размер са наложени санкции за бъдещ период. За да постанови отказ за подпомагане зам.изпълнителния директор на ДФЗ е приел в оспореното пред АС Благоеград УП, че за животновъдния обект с 2640-0090 със собственик Б. Д., въпреки издадените 3 удостоверения за регистрация на животновъден обект, а именно : удостоверение КН-6745/17.10.2020г. със срок 31.12.2020г., удостоверение КН 317/21.10.2021г. със срок 31.03.2021г. и удостоверение КН 5113/31.03.2022г., при период на задържане на животните от 80 дни, който за Кампания 2021г. е от 12.06.2021г. до 30.08.2021г., животновъден обект с 2640-0090 не е имал регистрация по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ( ЗВМД). Поради това е прието, че животните не отговарят на всички изисквания по схемата, тъй като не са в животновъден обект, който е регистриран по чл.137 от ЗВМД и е отказано подпомагане с вече посочената сума, като са наложени и санкции за бъдещ период в размер на 2757,93 лв. За да постанови решението си, АС Благоевград е приел, че правилно и законосъобразно административният орган е отказал оторизирането на заявената сума в цялост, с мотива, че за Кампания 2021 г. за периода на задържане (80 дни, считано от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане на животните), т.е. от 12 юни (събота) до 30 август 2021 г., животновъдния обект с 2640-0090 със собственик Б. Д., не е имал регистрация по реда на чл.137 от ЗВМД. Съдът е съпоставил датата на подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2021 г. (13.05.2021 г.) с периода на задържане (отглеждане) на заявените за подпомагане животни и обосновал извод, че оспорващата не е имала регистриран животновъден обект. Според първоинстанционният съд, животновъдният обект, в който Б. Д. е отглеждала 21 животни за месо, е бил с изтекъл срок на регистрация. Приел, че след като към датата на подаване на заявлението и в предвидения 80-дневен период на задържане (отглеждане) животновъдният обект, в който са отглеждани заявените за подпомагане животни не е бил регистриран по чл. 137 от ЗВМД, то и заявената за подпомагане дейност не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съдът е посочил, че Удостоверение КН-5113/30.09.2021 г. е със срок 31.03.2022 г., поради което приел, че правилно и законосъобразно административният орган е отказал оторизирането на заявената сума в цялост. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие материалния закон. Решението е неправилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд, че оспореното второ поред УП е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост са основателни. Решаващият съд неправилно е приел, че през вече посочения период на задържане животновъден обект с 2640-0090 е без регистрация. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗВМД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл. 137, ал. 1 т. 1 - 4 документи. Съгласно чл. 137 ал. 6 ЗВМД, директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал. 8 ЗВМД регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Видно от разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., няма изискване заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 от ЗВМД, а е налице изискването те да са вписани в регистъра на животните в ЖО, съгласно чл. 132 ал. 1 т. 8 от ЗВМД, което в настоящия случай е сторено. В чл. 21, ал. 1 от Наредба 3, е регламентиран кръга на земеделските стопани, имащи право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, а именно земеделски стопани, които оглеждат в стопанството си 20 и повече месодайни крави от една порода под селекционен контрол, с предназначение за производство на месо, които са вписани в Главния раздел на родословната книга в съответствие с изискванията на Регламента относно разплодните животни. А съгласно чл.46, ал.2 подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани, съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. В тази връзка не е съобразено от административния орган обстоятелството, че в посочения период животните са се намирали на паша в друг животновъден обект, който е бил регистриран, като по делото са представени доказателства в тази насока. Същите не са били обсъдени и взети предвид при издаване на оспореното уведомително писмо. От друга страна, АС Благоевград , независимо, че е приложил като доказателства по делото материалите по адм.д. 274/2023г. по описа на същия съд, не е съобразил установеното в писмо вх. КН-2398/06.06.2023 г. от Областна дирекция по безопасност на храните Кюстендил ( л.133 от адм. дело 274/2023 г. на АС Благоевград), че за периода 2020 - 2021 г. за животновъден обект рег. 2640-0090 не е издаван акт за прекратяване на регистрацията по реда на чл.137 от ЗВМД. Това обстоятелство изрично е удостоверено и в писмо КН 729/14.02.2025г. на директора на ОДБХ Кюстендил, прието като доказателство по адм.д. 1499/2024г., установяващо идентично обстоятелство, а именно липсата на акт за заличаване на регистрацията на животновъден обект с 2640-0090, собственост на Б. Д., както и липсата на обстоятелства, от вида на предвидените в чл.138 ал.1 от ЗВМД, даващи основание за издаването на акт за заличаване на регистрацията на животновъден обект. Доводите за неправилно приложение на материалния закон, развити в касационната жалба, са основателни. Разпоредбата на чл.137 ал.8 от ЗВМД определя, че регистрацията на животновъден обект е безсрочна. Във вече посочената по-горе разпоредба на чл.138 ал.1 т.1-6 от същия закон, са посочени реда и основанията за заличаване на регистрацията на животновъден обект и за обезсилване на издаденото удостоверение по чл.137 от ЗВМД. Съдържанието на нормата определя, че регистрацията на ЖО не е за определен период от време. За да се удостовери регистрацията се издава удостоверение, което се вписва в регистър в ОДБХ, който има посоченото в чл.137 ал.9 от ЗВМД съдържание - 1. номер и дата на издаденото удостоверение; 2. ветеринарния регистрационен номер на обекта; 3. име и постоянен адрес на собственика или ползвателя на обекта; 4. адрес/местонахождение и вид на обекта; 5. капацитет на обекта, с изключение на пчелините, за които се вписва брой отглеждани пчелни семейства; 6. вид, категория и предназначение на животните в обекта; 7. информация за начина и технологията на отглеждане на животните; 8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията; 9. промени във вписаните обстоятелства. Съществено за наличието на регистрация на животновъден обект е не посочения срок в удостоверението за регистрация, а наличието на регистрация, която се прекратява не с изтичането на посочения срок в удостоверението, а по изрично предвидени основания и ред в чл.138 ал.1 от ЗВМД. Подобно прекратяване на регистрацията на ЖО на касатора липсва, напротив противно на установяванията на първоинстанционния съд, които са и необосновани, изрично в писмото на ОДБХ-Кюстендил от 14.02.2025г. е посочено, че регистрацията на ЖО с 2640-0090 не е прекратена и не са налице основания за прекратяването й. Като не е съобразил изводите си с приложимата норма на чл.137 ал.8 от ЗВМД във вр. с чл.138 ал.1 от с.з. и събраните в производството доказателства, АС Благоевград е формирал необоснован и неправилен извод в обжалваното решение. Решението на първата инстанция като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното УП да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново принасяне по заявление за подпомагане УИН 01/200521/4183 за кампания 2021 г., при съобразяване с указанията по тълкуването на материалния закон в настоящето решение. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което следва да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лева представляващи внесената държавна такса от 70 (седемдесет( лева и 800 (осемстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, възражението за прекомерност на което, направен от ответника по касация се явява неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.173 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение