Решение № 7117 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 614/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ -София град против Решение 6506 от 1.11.2023 по адм. дело 5139/2023г. на Административен съд София град. С него се отменя Решение 215321-104/2.05.2023г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено на основание чл. 117, ал. 3 КСО разпореждане [номер]/284 от 27.01.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София град. Със същото решение е отменено и разпореждането от 27.01.2023г. на длъжностното лице в ТП на НОИ - София град и делото изпратено като преписка на органа за ново произнасяне по заявлението от П. Д. К. от 29.08.2022г., съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа доводи, поддържани по повод обжалване на административния акт пред административния съд, че представеното удостоверение УП-30 9/03.10.1996г. за положен осигурителен стаж от 1.08.1991г.-1.10.1996г. при Диамекс ООД гр. София не удостоверява стажът, тъй като не било представено по рано, а е в негова полза. Също така, че по рано е декларирал, че няма осигурителен стаж, поради което съмненията в удостоверяване на стажа правят негодно представеното удостоверение. Ответникът, П. Д. К. чрез процесуален представител адвокат, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Д. К. срещу Решение 2153-21-104 от 2.05.2023г. на директора на ТП на НОИ София град, потвърждаващо разпореждане от 27.01.2023г., с което се отказва отпускане на лична пенсия за инвалидност на П. Д. К., поради липса на осигурителен стаж по чл. 74, ал. 1 , т. 4 КСО, а именно при възраст над 30г. следва да има най малко 5г. осигурителен стаж, от които 1/3 или 1г. и 8 месеца действителен до датата на инвалидизиране и намалена работоспособност над 50 %. При липса на стаж от 5г. е постановен отказ, като не е зачетен като валиден документ за удостоверяване на осигурителен стаж представеното със заявлението УП 30 9/3.10.1996г. за стаж в Диамекс ООД гр. София. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Приел, че удостоверяването е валидно и следва да бъде зачетено от административния орган, след като е издадено в предвидената форма и съдържание по предвиден за това процесуален ред. Решението е правилно. Спорът и в касационното производство е по валидността на представеното Удостоверение УП 30 9/3.10.1996г. Касаторът твърди, че не следва да бъде зачетен, тъй като в предишно заявление пред същия орган, заявителят е декларирал, че няма осигурителен стаж, което би го представило в по благоприятно положение, а се представя сега, което поражда основателни съмнения в достоверността му и не следва да бъде зачетен. Тези доводи са неоснователни. Няма процедура в която административният орган да изведе по някакви параметри дали един документ/доказателство за осигурителен стаж и възраст е годен или не, след като е създаден в предвидената форма и реквизити. Съмненията по едни или други съображения не са валидно правно основание за такъв извод. Следва доказателствата, предвидени за издаване по правилата на осигурителното законодателство да се ценят за целта, за която са издадени, ако няма производство пред компетентен орган, който да е признал с влязло в сила решение, че документът е неистински. Допускането на възможността административният орган да преценява дали документът е редовен или не, без да има процедура за това е равнозначно на безконтролно поведение с правни последици признаване или отричане на права, което е недопустимо от закона. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 1000лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение