Решение № 2084 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2014 г.

Решение № 2084 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Севгин Ереджеп Исмаил и от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 2438/11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 6565/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът - изпълнителният директор на АСП оспорва съдебното решение в частта, с която е отменена негова Заповед № РД-01-690/13.06.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание порицание на Севгин Ереджеп Исмаил. Касационният жалбоподател твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част и да бъде призната отменената заповед за законосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Севгин Ереджеп Исмаил я оспорва по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Касаторът Севгин Ереджеп Исмаил оспорва съдебното решение в частта относно разноските като твърди, че в тази част то противоречи на материалния закон. Иска да бъде отменено и вместо това да му бъдат присъдени разноски в размер на 810 лв., като подробно обосновава направени разноски за заплащане на държавна такса - 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (т. е. общо 510 лв.). В касационната жалба са изложени доводи за неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, като към нея е представен списък за разноските пред АССГ в размер на 512,60 лв. Претендира разноски за касационното производство, без да конкретизира размер. Ответникът по тази касационна жалба - изпълнителен директор на АСП я оспорва по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на изпълнителния директор на АСП, а касационната жалба на Севгин Ереджеп Исмаил за неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество - са основателни. С обжалваното решение № 2438/11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 6565/2013 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РД-01-690/13.06.2013 г., издадена от изпълнителният директор на АСП, с която на Севгин Ереджеп Исмаил, главен социален работник в отдел "ХУСУ" в ДСП - Велики Преслав е наложено дисциплинарно наказание порицание. Административният съд е приел за установено, че в отменената заповед не е индивидуализирано точно и конкретно поведението на служителя, което е прието като осъществено в нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, поради което е нарушено правото на защита на наказаното лице и не е възможна реална проверка доколко това поведение представлява основание за налагане на дисциплинарна отговорност. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 12 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Чл. 236, ал. 2 ГПК изисква към решението си съдът да излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, след което е посочил, че това е приетата за установена фактическа обстановка. В останалата част на съдебното решение също се съдържа препращане към предходно фактическо установяване, каквото на практика в съдебния акт липсва. При неизяснена фактическа обстановка, включително и поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в приключване на събиране на доказателствата по делото без да е попълнена административната преписка с всички документи от нея, за които има данни, че съществуват, съдът е формирал и неправилен правен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед като издадена при неизяснена фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав възприема становището на представителя на Върховната административна прокуратура, според което административният съд е допуснал нарушение на служебното начало като не е изискал да бъде представен цитирания в предложението на Румяна Георгиева изх. н. 803-68/07.05.2013 г. доклад от инспектората за извършена проверка по отправени до АСП сигнали, в изпълнение на заповед № РД01-463/16.04.2013 г., насочен към началниците на отдели в ГДСП за становища, както и заповед № РД02-856/23.04.2013 г. и резолюцията по писмото от омбудсмана на Република България. Тези документи са част от административната преписка, поради което е следвало да бъдат събрани като писмени доказателства по делото, за което на основание чл. 152, ал. 4 от АПК първоинстанционният съд е бил длъжен да следи служебно. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон и несъбирането на относими към спора писмени доказателства, лишават касационната инстанция от възможността да провери точното приложение на материалния закон. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на спора по касационната жалба на изпълнителния директор на АСП и предопределящото му значение за определянето на разноските обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в оспорената от Севгин Ереджеб Исмаил част. Само за пълнота на изложението следва изрично да бъде посочено, че аргументите на Севгин Ереджеб Исмаил за правното значение на списъка за разноски са в съответствие с действителния смисъл на закона и не противоречат на Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Неправилно АССГ е приел, че при липса на представен списък за разноски искането за тяхното присъждане е неоснователно. Според цитираното тълкувателно решение страната, която не е представила списък на направените от нея разноски по чл. 80 от ГПК няма право да иска изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. Налице е съществена разлика между правото да бъде искано изменение на решението по чл. 248 от ГПК и правото на разноски по чл. 143 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.