Решение № 7235 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2014 г.

Решение № 7235 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Йозов Чалъков от с. Дуванлии, чрез процесуален представител срещу Решение № 1814/1.08.2014 г., постановено по адм. дело № 3473/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 161302472/5.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1073/17.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 161302472/5.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1073/17.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който на Петър Йозов Чалъков е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 13 679,42 лв. по фактури, издадени от "Хангеки" ЕООД, "Ил Еврокомпания" ЕООД и "Креатив Феарс" ООД, като са начислени лихви за забава в размер на 1 351,61 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е съобразил следните релевантни факти и обстоятелства: Спорните доставки са с предмет дизелово гориво и транспортни услуги, като при осъществените в хода на ревизията насрещни проверки "Ил Еврокомпания" ЕООД не е представило поисканите му документи и писмени обяснения. След анализ на събраните в тази връзка от получателя доказателства, органите по приходите са приели, че не е установено мястото на съхранение на горивото, транспортното средство, с което е доставено, начина на предаването му, лицето, от което е получено и лицето и на което е предадено. Относно двете фактури, издадени от "Хангеки" ЕООД, след съпоставка на изисканите и събрани доказателства ревизиращите са приели, че те не установяват прехвърлянето на собствеността върху горивото, както и възможността на доставчика за съхранението и транспортирането му. Спрямо фактурите, издадени от "Креатив Феарс" ООД в хода на ревизионното производство са представени стокови разписки, товарителници, пътни листове, договори за наем и за предоставяне на трудов ресурс. Съобразно писмените обяснения на доставчика, натоварването на горивото е извършено в гр. Пазарджик, а разтоварването - в с. Дуванлии. Анализирайки ангажираните доказателства органите по приходите са констатирали редица несъответствия между тях, в резултат на което не са кредитирали същите и са приели за неустановено реалното осъществяване на визираните доставки. Счели са, че данъкът да тях е начислен неправомерно, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателят не е налице право на данъчен кредит. В хода на съдебното производство са проведени и приети съдебно- техническа и съдебно-агротехническа експертизи, заключенията по които съдът е преценил като ирелевантни за спора. Събрани са още и гласни доказателства, които са ценени като непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления. Според показанията на св. Станев, тракторите на ревизираното лице са зареждани от един доставчик от гр. Хисаря, но той знае как се казва дружеството. При тази фактическа установеност съдът е приел, че в своята съвкупност ангажираните доказателства не обуславят извод за реалното осъществяване на спорните доставки. Преценил е, че не са установени ресурсната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и предаването на горивото от доставчиците на получателя. В обобщение решаващият състав е достигнал до извод, че данъкът по спорните фактури е неправомерно начислен, поради което с РА законосъобразно на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Неоснователни са доводите на касатора, обосноваващи тезата му, че съдът е приравнил необходимостта от доказване на собствеността на преките доставчици върху горивото с установяването на произхода на стоката. Както правилно е приел решаващият състав, спорът между страните се концентрира върху въпроса именно издателите на процесните фактури ли са извършили спорните доставки. В този контекст несъобразени с разясненията на СЕС по тълкувателно приложимите Решения на СЕС по дело С-324/11 г. и С-18/13 г. са мотивите на първоинстанционния съд, че след като не е установена кадровата, техническата и ресурсна обезпеченост на доставчиците за осъществяването на доставките, то това е достатъчно основание да не се признае претендираното данъчно предимство. В цитираните съдебни актове е изрично уточнено, че тези обстоятелства следва да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тези данни следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. От изложеното в т. 34 на Решението по дело С-18/13 следва, че съответно на тази цел на Директивата би било такова тълкуване на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, при което в нейната хипотеза се субсумира позоваването на правото на приспадане с неправомерна цел - за измама или за злоупотреба, като тази неправомерност на целта обуславя и "неправомерността" на начисляването на данъка по смисъла на визирана национална норма. СЕС сочи, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т. 37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. Настоящата инстанция не споделя аргументите на касатора, извлечени от тълкувателно приложимото Решение на СЕС по дело С-285/11, с което не се отрича необходимостта националният съдия да изследва реалното осъществяване на пряката доставка, нито се отменя задължението му да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за установеността или неустановеността на този правно релевантен факт. Това е отново подчертано от СЕС в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В случая касационната инстанция намира, че събраните по делото доказателства не установяват прехвърлянето от доставчиците на получателя на правото за разпореждане с горивото като собственик. Не са представени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, а в представените стокови разписки не е положен подпис за "приел" от Петър Чалъков. След като според издадените товарителници и пътни листи транспортът на горивото е осъществен от издателите на фактурите, то с неговото натоварване рискът не е преминал върху купувача. Тъй като предаването на горивото на получателя подлежи на главно и пълно установяване, то несподелима е тезата на касатора, че убедителен извод за тези правно релевантни обстоятелства може да се извлече от липсата на други издадени му фактури с идентичен предмет през изследвания период. Релевантно е още и изложеното от св. Станев, зет на ревизираното лице, който е имал непосредствени впечатления от дейността му. Същият е посочил, че е участвал при зареждането на тракторите на място с "бус" и камион-цистерна, като горивото е доставяно от едно дружество от Хисаря. Съобразно процесните фактури обаче, доставчиците са трима и нито един от тях не е със седалище в гр. Хисаря, което сочи, че Петър Чалъков е знаел, че спорните доставки не са осъществени от издателите на фактурите. Те обективират фиктивни сделки, за които получателят е трябвало да знае, че с издаването им се преследва неправомерна цел. Същата мотивира извода, че данъкът по спорните фактури е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за касаторът не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същото крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение