Решение № 10321 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2013 г.

Решение № 10321 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Радка Славова Моллова от с. Дръндар, общ. Суворово, обл. Варна, против решение № 46/10.01.13 г. по адм. д. № 1911/12 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба, началник РДНСК Североизточен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорена в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-61/18.04.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахването на незаконен строеж "жилищна сграда с гараж", извършен от оспорващата Моллова в УПИ ХII-109, кв. 14 по плана на с. Дръндар, общ. Суворово, обл. Варна. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. Съдът, след обсъждане доказателствата по делото, вкл. писмено заключение на съдебнотехническа експертиза, прието в съответствие с разпоредбите на Глава четиринадесета, Раздел пети от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма начл. 144 АПК, в съвкупност с доводите на страните е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, категория пета, извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изложени са доводи във връзка с условията на § 16 РПЗУТ за търпимост на строежа като е прието, че посочената разпоредба, с оглед установения период на извършване на същия, е неприложима. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Оплакването за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила не намира опора в данните по делото. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Представената по делото молба вх. № 94-00-1352/26.11.12 г. /л. 125/ за узаконяване на строежа по реда на § 127, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ/ ПЗРЗИДЗУТ/ не удовлетворява изискването на закона, тъй като с нея е поставено начало на административно производство. При липсата на висящо дело в същия или друг съд, от чието решение зависи правилното решаване на спора по настоящето дело, съдът обосновано и в съответствие с цитираната процесуална норма е отказал да спре първоинстанционното производство. Не се установяват и твърденията за необоснованост на съдебния акт. В хода на делото констатациите на административния орган се потвърдени от събраните доказателства. Строежът, предмет на разпорежданията на административния акт, е индивидуализиран в достатъчна степен по местонахождение, вид, предназначение, степен на завършеност, време на извършване и пр., предвид което обстоятелството, че на място е констатирано отклонение в квадратурата не обуславя незаконосъобразност на административния акт. При постановяване на решението не е нарушен и материалния закон. Годината на извършване на строежа съдът е възприел въз основа на гласните доказателства, ангажирани от оспорващата. Становището, че с една заповед не може да се разпорежда премахване на повече от един строеж не може да бъде възприето. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ не съдържа ограничения в тази насока, пред вид което няма пречка заповедта да визира повече от един строеж, като единствено условие за законосъобразността й е индивидуализираното на всеки един от тях от гледна точка конкретните им характеристики и установяването, че извършителят е един и същ. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение