Решение № 17304 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2019 г.

Решение № 17304 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Съндей" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1282/12.06.2019 г. по адм. д. № 411/2019 г. на АС - П. с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001618003279-091-001/21.11.2018 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки, в които поддържа, че РА не е издаден от компетентен орган. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 753 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното моли да се приеме, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001618003279-091-001/21.11.2018 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" и ал. 3 от ЗДДФЛ за данък върху дивидентите за 2015 г. 6590 лв с 1876, 77 лв лихви. Доводът за издаване на РА от некомпетентен орган е неоснователен. В производството пред съда с преписката са представени заповеди № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП-П. с приложение № 1 и № 2, заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. и № РД-09-1230/11.07.2017 г., с които в приложение № 1 към първата заповед като овластени да издават заповеди за възлагане на ревизии под № 12 е вписана Г. Й. – началник сектор, издала втората ЗВР за процесната ревизия и като заместваща е вписана С. Г., издала първата ЗВР № Р-16001618003279-020-001/07.06.2018 г. На л. 12 от делото е приложена заповед № А-4800/09.06.2018 г. на заместник на директора на ТД на НАП-П., с която за периода 7.06.2018 г. – 8.06.2018 г. поради отсъствие на Г. Й. – началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" ИРМ П., длъжността началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" ИРМ П. да се изпълнява от С. Г.. Цитираните заповеди установяват редовно овластяване на Георгиева да издаде първата заповед за възлагане на ревизията при отсъствието на титуляра Г. Й.. Издаването на заповедта за изменение на първата ЗВР от Йовчева и на РА е извършено в съответствие с възложените й правомощия, поради което доводът на касатора за издаване на РА от некомпетентен орган е неоснователен. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА. Управителката на дружеството Е. Ч. през 2015 г. е получила аванси за покупка на стоки според представените РКО общо за 137 536 лв, от които през м. 1. 2016 г. според представените ПКО са върнати по сметка 501-каса 131 827 лв. Аналогични предоставяния на суми са осчетоводени през 2016 г., върнати през м. 1.2017 г. и през 2017 г., върнати през м. 1.2018 г. От приложените оборотни ведомости и баланс за 2015 г. е видно, че дружеството е имало неразпределена печалба от минали години 124 000 лв, а през 2015 г. неразпределена печалба 127 000 лв. Видно е също, че суми от сметка 501-каса през 2015 г. са прехвърлени в сметка 493-разчети на собственика. В годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г. в баланса не са посочени предоставени аванси за закупуване на материали. Обосновано органите по приходите и съдът са приели, че съставените през 2016 г. ПКО не отразяват вярно стопански операции, а парите не са връщани на дружеството, предвид липсата на отразяване на дадени аванси в баланса за 2015 г. При извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства управителката е поддържала, че предоставените с РКО суми са дадени в заем. Пред ревизията поддържа, че са предоставени служебни аванси за покупка на стоки, поради получени изгодни оферти, но конюнктурата на пазара се променила и сделки не били осъществени, поради което парите били върнати на дружеството с представените ПКО от м. 1. 2016 г. Обосновано съдът е приел тезата за недоказана, тъй като офертите са представени едва в съдебното производство и са съставени за нуждите на процеса. В РА е прието, че сумата предоставена през 2015 г. на управителя в размер 131 827 лв представлява скрито разпределение на печалбата, което по § 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ е дивидент. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходите от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в България. Съгласно § 1, т. 8 от ЗДДФЛ скрито разпределение на печалбата е съответното понятие по смисъла на ЗКПО. Според § 1, т. 5, б. "а" от ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на доходи от акции и доходи от дялови участия. До 14.01.2016 г. по данни от търговския регистър едноличен собственик на капитала на дружеството е А. Ч. – съпруг на управителката. С протокол № 694538/04.07.2018 г. към ревизионната преписка е присъединен протокол за установяване на факти и обстоятелства № П-16001617170335-073-001/10.04.2018 г. за извършена проверка на дружеството, в който е констатирано, че управителката Червенкова е била назначена в дружеството по трудов договор, поради което на основание § 1, т. 3, б. "б" от ДОПК управителката е свързано лице с дружеството поради отношенията им на работник и работодател. Предоставянето на средства, на управителката от дружеството през 2015 г., които не са върнати представлява скрито разпределение на печалбата в полза на свързано с дружеството лице и като дивидент по § 1, т. 5, б. "в" от ЗДДФЛ подлежи на облагане с данък 5% както правилно са приели органите по приходите и съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 822, 67 лв, но тъй като се претендират 753 лв. искането следва да бъде уважено в този размер, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,