Решение № 12576 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2009 г.

Решение № 12576 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ДОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 65 от 28.01.2009 г. по адм. дело № 802/2006 г. на Варненския окръжен съд, АО, 2 състав, с което е отменен ДРА № 441/13.12.2005 г., издаден от ТД - гр. Търговище, потвърден с Решение № 117 от 16.03.2006 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно непризнато право на данъчен кредит на ЕТ "Скайс-Снежанка Василева - Йорданка Стаменова" в размер на 893,57 лв. по 3 бр. фактури, издадени от ЕТ "Д. Николова-ПиК". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Скайс-Снежанка Василева - Йорданка Стаменова" гр. Търговище, чрез процесуалния си представител адв. Петкова, моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила решението на Варненския окръжен съд. Подробни съображения развива в писмено становище, представено в с. з. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. В процесния случай правото на данъчен кредит е отказано на ЕТ на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по 3 бр. фактури, издадени от ЕТ "Д. Николова-ПиК". Въз основа на писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице съдът е установил, че доставчикът е включил процесните фактури в дневника за продажби и СД за данъчни периоди м. 05. и м. 06.2003 г., като плащането е извършено в брой по каса и осчетоводено по кредита на счетоводна сметка 501. Продажбата на стоката е осчетоводена като приходи по сч. Сметка 702, а ДДС е начислен като задължение към бюджета по счетоводна сметка 4532. От приложения по делото ДРА № 958/10.10.2006 г., първоинстанционният съд е констатирал, че на доставчика е извършена ревизия за периода 01.07.2001 г. до 31.05.2003 г., през който търговеца е прилагал двустранно счетоводно записване, в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗСч, не са констатирани нарушения на ЗДДС и доставчикът не е санкциониран. От събраните по делото писмени доказателства съдът безспорно е установил, че е осъществена реална доставка и за плащането на цената по нея, включително и данъка, извършени са надлежни счетоводни записвания, с оглед на което е обосновал извода, че са изпълнени предпоставките на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Въз основа на горните констатации окръжният съд е отменил ДРА и е признал право на данъчен кредит на ЕТ "Скайс-Снежанка Василева - Йорданка Стаменова" в размер на 893, 57 лв. по 3 бр. фактури, издадени от ЕТ "Д. Николова-ПиК". Така постановеното решение е правилно. В случая са ангажирани доказателства, с които е оборена констатацията в ревизионния акт, досежно липсата на доставка по процесните фактури и начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел, че са налице всички предпоставки за признаване право на данъчен кредит на данъчно задълженото лице. С оглед легалната дефиниция на понятието "данъчен кредит", визирана в чл. 63 от ЗДДС и предвид всички изискуеми по ЗДДС (отм.) условия, изводът на съда е обоснован и не е в противоречие с материалния закон. Неоснователен е доводът, наведен в касационната жалба, че неправилно съдът се е позовал на експертното заключение, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика. В заключението (л. 172) изрично е посочено, че в. л. е проверило документи предоставени от счетоводителката на доставчика ЕТ "Д. Николова-ПиК". При несъгласие с констатациите на вещото лице касаторът е имал процесуална възможност да го оспори, от която не се е възползвал. По делото са приложени достатъчно първични счетоводни документи, оборотни ведомости, сметки и други документи, като при съпоставката на счетоводните записвания по тези сметки, с отразеното в оборотните ведомости, съгласно чл. 9, ал. 6 от ЗСч (отм.) е видно, че данъчно задълженото лице е оборило фактическите констатации на ревизионния акт, съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), поради което отказът за признаване правото на данъчен кредит по доставки на ЕТ "Добринка Николова-Пик", правилно е отменен и решението на съда е законосъобразно. По изложените съображения следва да бъде прието, че не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер - 200 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 14.09.2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,