Решение № 7685 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2012 г.

Решение № 7685 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Казанлък против решение № 86 от 08.06.2012 г. по адм. дело № 113/2012 г. на Административния съд - Стара Загора, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Мартина Иванова Станева, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна, с искане за присъждане на разноски аз тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 от АПК във вр. с чл. 107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), съдът по жалба на Мартина Станева, е отменил изричния отказ (писмо с изх. № 94-М-3343-1-5/21.03.2012 г.) на кмета на община - гр. Казанлък, да издаде удостоверение за наследници на лицето Христо Иванов Караиванов и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Относно незаконосъобразността на оспорения отказ съдът е изложил съображения, че същият е в противоречие с приложимия в случая материален закон - Правилник за водене на регистрите за гражданското състояние (обн. ДВ, бр. 73/02.07.1929 г., отм. 35/1950 г.). В разпоредбата на чл. 56 и сл. от посочения правилник са регламентирани реда, условията и изискванията за съставяне на актове за смърт, както и тяхното съдържание. Тъй като е представен такъв удостоверителен документ - акт № 98/1946 г., издаден на основание протоколно определение на Старозагорския областен съд от 25.04.1946 г., с което лицето Христо Караиванов е обявен за безследно изчезнал с предполагаема дата на смъртта 29.11.1944 г., то съгласно чл. 65 от посочения правилник акт за смърт не се съставя, като в тези случаи се вписва протокола, съставен по реда на чл. 166 от Закона за лицата в регистъра за умиранията. Тай като в случая представения акт № 98/1946 г. възпроизвежда протокол за безследно изчезнал от 25.04.1946 г. и същият е вписан в регистъра на умиранията в Казанлъшката община, той замества съставянето на акт за смърт, липсата на какъвто е обосновал оспорения административен отказ на кмета на община Казанлък. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда относно правните последици на представения акт № 98/1946 г., който документ по силата на приложимия за времето на издаването му се ползва със същата доказателствена сила за отразените в него данни досежно факт на смъртта и има идентични правни последици със съставения акт за смърт. Ето защо е недопустимо провеждането на охранително производство по чл. 542 ГПК. Искането на ответната страна за присъждане на разноски за тази инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,