Решение № 11234 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 305/2013 г.

Решение № 11234 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 305/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Иван Панайотов Иванов, жив. в гр. Хасково, чрез процесуалния си представител, срещу заповед рег. № К-12289/08.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител в МВР и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят, в хода на съдебното заседание и в представени писмени бележки, навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и издадена при нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като не е управлявал лек автомобил в нетрезво състояние при което е причинено самостоятелно пътно-транспортно произшествие /ПТП/. По образуваното по случая досъдебно производство същият не е привлечен като обвиняем, няма образувано наказателно дело в съд и няма влязла в сила присъда. Жалбоподателят не е бил запознат с разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/ и измененията му и в този смисъл неоснователно е наказан за неизпълнение на разпоредби от същия. Не е установена категорично фактическата обстановка при която е извършено ПТП, както и неговото авторство. Дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 225 от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи - чрез процесуален представител в хода на устните състезания оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед рег. № К-12289/08.11.2012 г. на министъра вътрешните работи, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/, чл. 228, т. 1 е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Иванов на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Инспектор Иван Панайотов Иванов е специалист V степен в група "Информационни системи" на сектор КИС гр. Хасково, отдел "Териториални КИС - юг", дирекция "КИС"-МВР, категория Г - II степен. В обжалваната заповед се излагат мотиви за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 25.08.2012 г. около 04:10 ч. в гр. Хасково, на кръстовище на бул. "Васил Левски" и ул. "Ком", инспектор Иван Иванов, управлявайки в извънработно време след употреба на алкохол 1,43 промила в издишания въздух, установено с дрегер, личния си автомобил е допуснал самостоятелно ПТП и е образувано досъдебно производство № 97/2012 г., като случаят е станал обществено достояние, с което виновно са нарушени т. 7, т. 8 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със заповеди рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и рег. № Iз-3029/01.12.2011 г., явяващи се тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения и възражения на служителя. Заповедта е връчена на Иванов на 15.11.2012 г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни, относно извършени дисциплинарни нарушения от страна на инспектор Иванов. Със заповед № К-10107/13.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 230 от ЗМВР и е определен състав на дисциплинарно-разследващия орган. Служителят се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу подпис на 18.09.2012 г. С покана с рег. № 7153/18.09.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е поискал писмени обяснения от служителя и са му отправени конкретни въпроси, изложени писмено с рег. № 7154/18.09.2012 г. С поканата за даване на обяснение, както и с въпросите служителят се е запознал срещу подпис на 18.09.2012 г. Обяснения от служителя са депозирани пред дисциплинарно-наказващия орган с рег. № 7209/19.09.2012 г., с които последният се е запознал на 07.11.2012 г., видно от резолюция. В хода на дисциплинарното производство са събрани писмените сведения на 14 души, имащи отношение към извършеното ПТП, саморъчно подписани и датирани. С обобщена справка с рег. № 7557/04.10.2012 г. по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР дисциплинарно-разследващият орган предлага на дисциплинарно-наказващия орган на инсп. Иванов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и да бъде прекратено служебното му правоотношение. Служителят се е запознал срещу подпис с обобщената справка на 04.10.2012 г., както и дисциплинарно-наказващият орган, видно от резолюция. С покана по чл. 243, ал. 5 по ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е поканил служителя да представи свои възражения по изложеното в справката. С възраженията на служителя с рег. № 7610/05.10.2012 г. срещу констатираното в обобщената справка дисциплинарно-наказващият орган се е запознал, видно от резолюция. Със становището по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР с рег. № 7733 от 10.10.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган предлага повторно - на инсп. Иванов да бъде наложено дисциплинарно наказание. В следствие приключилото дисциплинарно производство е издадена оспорената заповед на министъра на правосъдието с № К-12289/08.11.2012 г. В хода на дисциплинарното производство и в хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не е налице дисциплинарно нарушение, тъй като същият не е управлявал автомобила, респ. не е предизвикал лично самостоятелното ПТП. Излагат се твърдения, че автомобилът е управляван от майката на неговата съпруга Латка Божева /тъща на жалбоподателя/, тъй като Иванов е употребил алкохол и не е бил в състояние сам да управлява превозното средство. Заедно с Божева са пътували с автомобила, собственост на Иванов, за да приберат съпругата му от служебно събиране. След скарване последната е напуснала превозното средство за да нощува при нейна колежка. По-късно, след претърпяното ПТП и в следствие на уплаха водачът на автомобила Божева е отишла да вземе лекарства от дома си, намиращ се недалеч от мястото на транспортното произшествие и Иванов е останал сам при превозното средство. По този начин и той е бил заварен сам на мястото на произшествието от екип на КАТ. В хода на съдебното производство са разпитани съпругата на жалбоподателя и Латка Божева, тъща на жалбоподателя. Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14-дневен срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, и същата е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на вътрешните работи, в рамките на предоставената му компетентност с чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването й /съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Заповедта е издадена в срока по чл. 225 от ЗМВР, който указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Обобщената справка, индивидуализираща извършеното деяние и неговия извършител, е изготвена на 04.10.2012 г., а обжалваната заповед е издадена на 08.11.2012 г., следователно е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването ?. Оспорената заповед следва да отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за управление на лек автомобил в извънработно време след употреба на алкохол и допуснато самостоятелно ПТП, като случаят е станал обществено достояние, с което виновно са нарушени разпоредби на Етичния кодекс, ЗМВР и ППЗМВР. Употребата на алкохол от страна на Иванов, водеща до невъзможност за управление на моторно превозно средство, не се оспорва от страните, за констатирането ? се представени писмени доказателства. От представените по делото доказателства съдът установява, че са налице две групи взаимнопротивопоставящи се писмени сведения. От една страна са събрани писмени сведения с изложени в тях твърдения, че водач на превозното средство е Латка Божева. От друга страна са представени писмени твърдения, че инсп. Иванов сам е управлявал автомобила в нетрезво състояние. За да постанови обжалваната заповед дисциплинарно-наказващият орган е дал вяра на изложените твърдения в ущърб на служителя. От приложените писмени сведения се установява, че твърдения за управление на автомобила от Божева се поддържат на първо място от жалбоподателя Иванов; Гергана Иванова, съпруга на Иванов; Иванка Иванова - колежка на Гергана Иванова; Латка Божева - тъща на жалбоподателя. Автопатрулът, констатирал пътнотранспортното произшествие - ст. полицай Михаил Щилиянов и ст. полицай Атанас Каменов застъпват обратното становище - Иванов е бил сам и в устен разговор е заявил, че е управлявал автомобила сам. Към момента на пристигането на екипа на КАТ Иванов е бил сам и същото твърдение не се оспорва от страните. На инспектор Иванов е бил съставен АУАН № 007710, в който има негово възражение, относно това, че не е шофирал той, а Латка Божева. Описаното от Щилянов и Каменов се поддържа и от пристигналия втори автопатрул - мл. автоконтрольор Валентин Ванчев и мл. автоконтрольор Паско Пасков, които също са провели устен разговор с жалбоподателя. Според дадените обяснения на Десислава Иванчева - пряк очевидец на инцидента, Иванов е управлявал сам автомобила. В приложените писмени сведения на Даниел Мардикян, същият в първоначално дадените сведения на 28.08.2012 г., заявява, че е бил пряк свидетел на удара, в последствие с обяснения от 19.09.2012 г. дава друго обяснение, в което излага, че не е бил пряк свидетел на произшествието, но в повторно дадените сведения липсва изричен отказ от първоначално даденото твърдение. Основният спорен въпрос по делото е дали Иванов е шофирал автомобила, и допускайки ПТП в нетрезво състояние е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс, ЗМВР и ППЗМВР. С оглед гореизложеното настоящата инстанция обосновава следните правни изводи: На първо място изложените както в хода на дисциплинарното, така и в хода на съдебно производство твърдения на Иванов са на лице, заинтересувано от претендираните или отричаните факти. В този смисъл дадените сведения от страна на Иванов имат за цел да избегнат ангажиране на дисциплинарна отговорност. Останалите писмени сведения в подкрепа на твърдяното от Иванов са дадени от негови роднини и близки - неговата съпруга; майката на неговата съпруга и негова тъща, както и от близка приятелка на неговата съпруга. От изложеното следва извода, че същите са пряко заинтересовани от изхода на процеса и техните твърдения основателно не следва да бъдат кредитирани дотолкова доколкото липсват други категорични доказателства за твърдяното от жалбоподателя - липсват други очевидци, които да са видели Латка Божева да шофира автомобила и да не са свързани лица, липсват снимки от камери, чийто обсег случайно да попада по маршрута на автомобила в процесния интервал от време на извършеното ПТП, както и други доказателства. Твърденията на длъжностните лица Щилянов, Каменов, Ванчев и Пасков са непротиворечиви и са дадени от тях в качеството им на трети лица, незаинтересовани от крайните изводи на дисциплинарното производство и като такива следва да бъдат кредитирани като достоверни. Твърденията, че Иванов е управлявал сам автомобила се потвърждават пряко и косвено и от изложеното от очевидците, които не са видели други, освен Иванов в превозното средство и около него. Твърденията, че Божева е отишла да си вземе лекарствата и после се е върнала са хипотетични, недоказани и не следва да се кредитират като достоверни. От приложените доказателства и изложеното от страните се установява, че домът на Иванови се намира в близост до извършеното произшествие и вероятността Божева да е пристигнала след телефонно обаждане е същото толкова вероятна. Останалите събрани писмени сведения са неотносими към спора, тъй като касаят абстрактно подадения сигнал за извършено пътно-транспортно произшествие, а не пряко свидетелство за инцидента. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, относно свързаността на дисциплинарното производство с оглед бъдещо наказателно производство и влязла в сила присъда. По смисъла на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е бил запознат с разпоредбите на Етичния кодекс, служебно известен на съда, и в този смисъл е наказан за извършено нарушение на разпоредби, които не познава. По делото е приложен протокол от който е видно, че Иванов се е запознал срещу подпис с разпоредбите на Етичния кодекс и неговите изменения съотв. на 16.04.2008 г., 01.03.2011 г. и 20.01.2012 г., както и с Протокол за запознаване на служителите относно заповед на министъра на вътрешните работи с рег. № Iз1161/28.07.2006 г. относно търсенето на дисциплинарна отговорност на служителите в МВР при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействие на друго упойващо средство срещу подпис на 15.02.2010 г. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, според която наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. С представените възражения от 05.10.2012 г. жалбоподателят желае повторно съпоставяне на показанията на разпитаните длъжностни лица и свидетели за съпоставяне на твърдяното от тях и констатиране на различия. Същото се явява неотносимо с оглед факта, че не е налице обективно разминаване в показанията на двете групи сведения, следователно не е налице основание за ангажиране на повторно събиране на сведения. Макар първоначално дадените от Мардикян обяснения да се различават от дадените в последствие изводът, че Иванов е видян сам по време на/след произшествието се потвърждава и в двете сведения. В този смисъл настоящата инстанция счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР. С оглед изложеното, действията на Иванов, като доказани, се явяват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс - държавният служител следва да пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Описаното представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в 246, ал. 1 от ППЗМВР форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. С оглед мотивите на дисциплинарно-наказващия орган, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че оспорената заповед съответства с целта на закона. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение