Решение № 3575 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2017 г.

Решение № 3575 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Р. чрез адв. Г. срещу решение № 2551/18.04.2017 г. по адм. д. № 10923/2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 355/20.09.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. С непрецизно формулирани касационни основания касаторът поддържа неправилност на обжалваното решение и иска отмяната му.

Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация чрез юрк. А. оспорва касационната жалба.

Ответните страни-В. Г.-директор на Столичен инспекторат към Столична община и М. Й.-началник отдел "ОАИД" в Столичния инспекторат, представлявани от юрк. Т. оспорват касационната жалба.

Ответните страни-Д. Ц.-началник отдел "Човешки ресурси" в Столичен инспекторат на СО, И. З.-бивш началник на Столичен инспекторат-район Младост и В. Х.-началник сектор "КРИ" в Столичен инспекторат на СО не се явяват и не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Производството пред КЗД е инициирано от К. Р. срещу действия на служители в Столичния инспекторат (СИ) на Столична община (СО) както следва:

По отношение на директора на Столичния инспекторат към Столична община – В. Г. твърди нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр., поради едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение, с което е по-неблагоприятно третиран в сравнение с по-ниско квалифицираните му колеги на длъжност "инспектор";

По отношение на началник отдел "Човешки ресурси" Д. Ц. твърди осъществен спрямо него "психологически тормоз на работното място" в периода 18.05.2013 г. - 18.11.2013 г., изразен в искането на обяснения и налагането на дисциплинарни наказания, което е в нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр. и - след 18.11.2013 г. затова, че го "въвежда в заблуждение", убеждавайки го да приеме преназначаване от длъжност "старши инспектор", на длъжност "младши юрисконсулт", без самият той да го желае. Това според жалбоподателя създава предпоставки за улесняване прекратяването на трудовото му правоотношение, в срока на изпитване, по чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Р. счита, че е по-неблагоприятно третиран, в сравнение с негова колега Н. С., която също е юрист - трудоустроена, но за разлика от него на нея не е предложено преназначаване и тя остава на заеманата (по постоянен трудов договор) длъжност "старши инспектор";

По отношение на инж. М. Й. - като началник отдел "ОАИД" и председател на Комитета по условия на труд в СИ към СО, че извършва спрямо жалбоподателя дискриминация относно изразено от него мнение за преназначаването му от длъжност "инспектор", на длъжност "младши юрисконсулт", каквото мнение не е изразено по отношение на служителката С., намираща се в сходно положение;

По отношение на В. Х. - началник сектор "Контрол на Районните Инспектори" (КРИ), заради непрестанното възлагане на проверки на изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя. Определя проверките като "не обективни", а резултатите от тях като - "не отговарящи на истината";

По отношение на бившия началник на СИ-район Младост –И. З. за това, че в периода 12.09.2011 г. - 02.12.2011 г., изразява неверни твърдения, касаещи действия на жалбоподателя, извършвани по повод на трудовото му правоотношение;

По отношение на А. М. - началник на СИ за район Младост за това, че излага неверни твърдения в докладни записки с вх. № СИ9301-699/05.12.2011 г. и с вх. № СИ94 ВД-2/1/от 09.01.2013 г.; неправомерно го задържала на работното място, след работно време, в рамките на 1 час и 30 мин., без неговото съгласие за това.

Проведено е проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр., в хода на което са събрани писмени доказателства. Проучването приключва с доклад-заключение от докладчика по преписката с предложение да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на преписка № 277/2014 г. по описа на Комисията. Проведени са три открити заседания, на 23.11.2015 г., 02.12.2015 г. и 18.01.2016 г. и са събрани и гласни доказателства.

Резултатите от производството са обективирани в решение № 355/20.09.2016 г. на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав, с което е отхвърлена жалбата на К. Р. и е установено, че:

1. с прекратяването на трудовото му правоотношение, на длъжност "младши юрисконсулт" в сектор "Правно обслужване", ответната страна В. Г., в качеството на директор на СИ към СО не извършва нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр;

1. ответните страни Д. Ц. в качеството на началник отдел "Човешки ресурси" на СИ към СО, М. Й. в качеството на началник отдел "ОАИД", И. З. в качеството на бивш началник на СИ към СО-район Младост, В. Х. в качеството на началник сектор "КРИ" и А. М. в качеството на началник на СИ към СО-район Младост не са извършили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "политическа принадлежност".

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт по реда на чл. 146 от АПК. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК, като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящото решение.

Така постановеното решение е валидно, постановено от законен съдебен състав, допустимо, произнесено при надлежно упражнено право на съдебно производство и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и при спазване на съдопроизводствените правила.

Както в административното, така и в съдебното производство безспорно е установено, че твърденията на Р. за осъществена дискриминация по признаци "политическа принадлежност" и "тормоз" на основата на политическата му принадлежност- приети от административния орган в изложението на административния акт не сочат и не обективират подбуждане към дискриминация по визираните принципи, осъществен под формата на тормоз.

Тезата за процесуално нарушение от страна на съда, свързано с нарушаване на служебното начало в съдебноадминистративния процес, поради несъбиране на относими към спора доказателства не се споделя от настоящия състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4 от АПК съдът дава на страните по делото конкретни указания за установяване на спорните обстоятелства, като събира и приема относимите за решаването на спора доказателства с което спазва принципа на служебното начало.

Страните по делото са конституирани правилно при спазване на правилото на чл. 153, ал. 1 от АПК съобразно което конституираните страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

Правилни са изводите на решаващия състав, че не се установява Р. да е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други негови колеги в идентично или сходно положение поради неговата "политическа принадлежност" при прекратяване на трудовото му правоотношение. На първо място трудоустрояването на жалбоподателя чрез назначаването на длъжност "младши юрисконсулт" е по повод подадено от него заявление до работодателя, че здравословното му състояние не позволява да изпълнява в пълен обем служебните си задължения като "инспектор" в Столичния инспекторат", обстоятелство което изключва дискриминационно отношение по признака "тормоз" поради "политическата му принадлежност" от страна на негови колеги, които: 1. изразяват положително становище за извършеното от работодателя преназначаване, 2. предоставят му допълнителното споразумение и. 3. от самия работодател, удовлетворил молбата на Р. за преназначаването.

На следващо място, правилно и в съответствие с доказателствата по делото и посоченото в акта за прекратяване на трудовото правоотношение правно основание са изводите на решаващия съд, че в разглеждания казус за работодателя не е налице законовото задължение по чл. 21 от ЗЗДискр. Основанието по чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда не е сред лимитативно изброените правни основания в чл. 21 от ЗЗДискр. за съобразяване от работодателя с пределите на осъществяване на дискриминационни условия при освобождаването на работника.

На последно място не издържа и тезата на касатора за наличие на дискриминационно отношение от страна на служители на инспектората, които разпореждат извършването на проверки на изпълнението на трудовите задължения на работника и отразяват резултатите (неверни според Р.) от проверките в докладни записки. Доказателства в тази насока не са представени, а извършваните проверки са в изпълнение на задълженията както на началник сектор "Контрол на Районните Инспектори" (КРИ), така и на началника на Столичния инспекторат да контролират цялостната дейност на работниците и служителите В. П. Г.-директор на Столичен инспекторат към Столична община, и инж. М. Й.-началник отдел в Столичния инспекторат към Столична община в тази структура на СО.

По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответните страни – Комисия за защита от дискриминация и на Столичния инспекторат към Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по 200 (двеста) лева за всяка една от страните.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение