Решение № 6159 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2018 г.

Решение № 6159 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е пореда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Алтов, от [населено място], чрез пълномощника му - адв. З. Недева, против решение № 1862 от 21.08.2018 г., постановено по адм. дело № 825/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началник на РДНСК-ЮЦР - Пловдив, изразя становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, на основание чл. 292 АПК, за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на издадената от началника на РДНСК-ЮЦР - Пловдив заповед № ДК-02-ЮЦР-583 от 29.08.2011 г., за премахване на незаконен строеж: "жилищна сграда", находяща се в УПИ III-930, 931 в кв. 14-нов по плана на кв. "Въстанически-север", гр. Пловдив, с административен адрес – гр. Пловдив, ул. "Радовиш" № 18 А. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователен иска на П. Алтов. За да постанови този резултат решаващият съд е развил мотиви за висящност на изпълнителния процес, наличие на прекъсната давност, обусловена от действия на органа по изпълнение за принудително изпълнение на влезлите в сила заповеди, както и липса на основания по § 127 от ПЗР ЗИДЗУТ (Д. В. бр. 82/2012 г.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение – чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск – чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнение. Получаването на поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността по чл. 285 АПК вр. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, съгласно приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по т. д. 1/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. В случая законосъобразни са изводите на съда, че петгодишният давностен срок за изпълнение на заповедта не е изтекъл, поради следното: Заповедта е влязла в сила на 25.09.2012 г., когато ВАС се е произнесъл с решение № 11727/25.09.2012 г., постановено по адм. дело № 7190/2012 г. с което е оставено в сила първоинстанционното такова на Административен съд – Пловдив № 224/2012 г. образувано по жалба срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. От тази дата е започнал да тече пет годишен давностен срок за изпълнение. Към датата на завеждане на исковата молба – 14.03.2018 г. този давностен срок правилно е прието, че не е изтекъл, поради извършени действия по изпълнение, от страна на органа по изпълнението, които прекъсват течението на давността. С покана за доброволно изпълнение до ищеца, в качеството му на длъжник по изпълнението от 15.10.2012 г., получена на 29.10.2012 г., същия е поканен да предприеме действия по премахване на незаконния обект – предмет на влязлата в сила заповед. Последващите действия на органа по изпълнението са обективирани в Протокол от 22.05.2013 г., приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, с който удостоверили, че строежа не е премахнат в срока на Поканата за доброволно изпълнение. С нова проверка за констатациите от която е съставен Протокол от 01.07.2013 г., приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г., било извършено проучване за начина на изпълнение на премахването, срока на принудителното премахване и стойността му. На 30.09.2013 г. е издадена Заповед № ДК-14-ЮЦР-231 на началника на РДНСК-ЮЦР - Пловдив за избор на изпълнител на принудителното премахване на незаконния строеж, изпратена е покана до Камарата на строителите в РБългария относно предоставяне на оферти за участие в процедурата. Процедурата по избор на изпълнител е приключила със сключен договор между ДНСК-София и "ЕЛИСТА" ЕООД, за което жалбоподателя е уведомен с писмо на 19.12.2017 г., като на жалбоподателя отново е била дадена възможност за доброволно изпълнение – премахване на незаконния строеж. С посочените действия извършени след Поканата за доброволно изпълнение, обективирани в множество протоколи и заповеди, приемани от практиката като действия по изпълнението - давността по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД е била прекъсната, от което следва, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 АПК, петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекла. Като е достигнал до същите изводи, съдът е приложил правилно закона и решението му е материално законосъобразно. Твърденията на П. Алтов за приложимост на разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ (Д. В. бр. 82/2012 г.) са неоснователни. Влизането в сила на тази разпоредба, считано от 26 ноември 2012 г., не представлява факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо процесното изпълнение, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи, както и нов период по ал. 1 за търпимост на строежи, допълващ тези по § 16 ПР ЗУТ. Нормите са материалноправни, за които не е предвидено обратно действие, а такова – занапред спрямо актове за премахване на незаконни строежи, издадени след 26 ноември 2012 г. (влизане в сила на разпоредбата), какъвто не е процесният акт. Търпимостта на незаконния строеж се изследва при оспорването му по съдебен ред и с влизане в сила на съдебното решение се счита за окончателно решена, като не подлежи на преразглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,