Решение № 13039 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15696/2010 г.

Решение № 13039 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15696/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анка Славчева Боева от гр. Хасково, срещу решение № 425 от 26.10.2010 г., постановено по адм. д. № 429/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касационната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Хасково, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът намира същата за основателна. С оспореното решение състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Анка Славчева Боева против обективиран в писмо изх. № 14196/7.07.2010 г. отказ на директора на ОДМВР - Хасково, да отмени наложена с влязла в сила заповед № 3492/25.11.2009 г. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 6, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Решението е неправилно. Между страните няма спор, че по отношение жалбоподателката Боева със заповед на директора на ОДМВР - Хасково е наложена ПАМ "Забрана за напускане на Република България, до отпадане на основанието". Заповедта е влязла във формална законна сила. Следователно правото на касаторката на свободно придвижване по чл. 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 1 ЗБЛД е ограничено въз основа на индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма - Арг.: чл. 79, вр. с чл. 78, ал. 1 ЗБЛД. В рамките на настоящото производство е недопустимо да се обсъжда законосъобразността на този административен акт с оглед изискванията на общностното право и по-специално чл. 27 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. Обратната теза би довела до подмяна на предмета на съдебен контрол с осъществяване на косвена преценка за законосъобразност на влязъл в законна сила административен акт, както и до преквалифициране на приключени правоотношения, което е правен non sens. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно, макар и временно, правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия. На плоскостта на изложеното, по отношение касаторката на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД е приложена преустановителна ПАМ, чиято цел е да осуети продължаването на започнало и продължаващо правонарушение. Преустановителните административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването на конкретното закононарушение - в случая неизпълнение на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който Анка Боева е осъдена да заплати парично задължение в големи размери към българско физическо лице, за което си задължение не е представила надлежно обезпечение. Мярката е приложена под прекратително условие - до отпадане на основанието и няма спор, че Боева търпи наложеното й ограничение. Съгласно чл. 78а, ал. 1 ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1. При тази законова рамка, адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени ПАМ, наложена на основание чл. 75, т. 6 ЗБЛД. Становище от частния съдебен изпълнител по чиято инициатива е приложена мярката, не е изискано. Независимо, че това становище няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, административният орган следва да го изиска и прецени, ведно с останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. При всички случаи и във всеки един момент компетентеността на административния орган да преразгледа мярката при промяна на обстоятелствата съществува, като преценката подлежи на съдебна проверка по реда на АПК. Като не е изпълнил предписаната в закона процедура и не събрал необходимото за законосъобразността на произнасянето си становище на органа по чиято инициатива е приложена ПАМ, директорът на ОДМВР - Хасково е допуснал нарушение на установените производствени правила, което съставлява самостоятелно, макар и формално основание за отмяната на постановения отказ да удовлетвори искането на Анка Боева. С решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд (КС) по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното от ал. 3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се обезсилва и загубва действието си, т. е. престава да действа занапред. На основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) решенията на този съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, т. е. важат спрямо всички. При преценка на въздействието на решението спрямо правните последици, възникнали от държавни актове, правни сделки и други юридически факти, основани на противоконституционния закон през периода на неговото действие, следва да се има предвид, че влезлият в сила държавен акт (в случая индивидуален административен акт), запазва своето правно действие. Макар и издаден въз основа на такъв закон, актът остава в сила. Същевременно неговите правни последици произтичат от правна норма, обявена за противоконституционна, т. е. издаден е на отпаднало основание. Този новонастъпил юридически факт, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, следва да се отчете като правопрекратяващ досежно възможноста за в бъдеще адресатът да търпи ограничение, произтичащо от обезсилена законова норма. След влизане в сила на решението на Конституционния съд и доколкото ПАМ е наложена под прекратително условие, обезсилването на законовата норма съставлява основание за прекратяване на действието й, което може да бъде разпоредено единствено от органа, издател на заповедта за прилагането й. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно. От установените фактически обстоятелства и направения правен анализ следва извод, че оспореният отказ е бил постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, и т. к. въпросът е предоставен на преценката на административния орган - преписката следва да му се върне по реда на чл. 228, вр. с чл. 175, ал. 1 АПК за ново произнасяне. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,