Решение № 1226 от 6.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. М. Ерска, срещу Решение 1344/29.12.2021 г., постановено по адм. дело 488/2021 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на АДВ 3ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С1043-0457882/05.05.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ при безспорно установено нарушение. Счита, че процесният акт съдържа конкретни и относими мотиви относно срока на мярката, противно на възприетото от съда. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът АДВ 3 ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-област е била ЗНПАМ ФК-С1043-0457882/05.05.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на АДВ 3 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект баничарница, находяща се в гр. Ихтиман, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Фактическо основание за издаване на Заповедта е извършена на 19.04.2021 г. проверка на търговския обект, по време на която са извършени 2 контролни покупки на стойност 1,30 лв. и 3,70 лв., за които не е издадена фискална касова от въведеното в експлоатация фискално устройство, нито ръчна бележка от кочан. Установена е и положителна касова наличност в размер на 48,30 лв. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол сер. АА 0457882/19.04.2021 г., подписан без възражения от служител на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени процесната заповед, съдът е постановил, че същата не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката, не отговаря на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че срокът е явно несъразмерен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Съдът е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В настоящия случай с оглед материалите по делото определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между всички нормативно предвидени възможности, като не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и дали нарушението се явява първо. Нещо повече административният орган дори не е коментирал установената разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство, отразена в протокола от проверката в обекта. Следва да бъдат споделени и мотивите на административния съд, според които в конкретния случай при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,