Решение № 12379 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2017 г.

Решение № 12379 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. С. от [населено място] срещу решение № 60 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 478/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Хасково, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на С. Б. С. от [населено място] срещу решение № 1012 – 26 – 112 -11 от 15.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 1012 – 26-112-7 от 5.07.2016 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. Хасково. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Основният спорен въпрос по делото е бил следва ли да бъде изплатена пенсията на С. за минало време, а именно за периода 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г., или вземането е погасено по давност. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 НПОС предвижда изплащането на пенсията за минало време да се извършва при спазване разпоредбата на чл. 105, ал. 2 КСО. Според последната, вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Това означава, че вземането на С. за пенсия в по-голям размер за 2008 г. е погасено по давност преди 5.03.2013 г., когато е подал искане вх. № МП-538. (1.01.2009 г., 1.01.2010 г. и 1.01.2011 г.). По делото няма данни за отправено от пенсионера искане за процесното вземане преди посочената дата, когато при условията на чл. 116 б. "б" ЗЗД давността е прекъсната. Самият жалбоподател поддържа теза, че датата 5.03.2013 г. следва да се счита като начална за прекъсване на давностния срок. Предвид проведеното оспорване по административен и съдебен ред на разпореждане № [ЕГН]/ПР-876 от 18.07.2013 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Хасково, както и потвърденото с него решение № Ж-76-1 от 21.11.2013 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Хасково, приключило с позитивно за жалбоподателя решение № 76 от 15.05.2014 г. по адм. д. № 410/2013 г. на Административен съд гр. Хасково, съдържанието на чл. 116 б. "б" ЗЗД и обстоятелството, че Кодексът за социално осигуряване не урежда случаите, когато давността се прекъсва по отношение на вземанията на пенсионерите от НОИ, не може да бъде приета по-късна дата от 5.03.2013 г. Съдът е разгледал казуса и при хипотеза с начален срок 5.03.2013 г., макар да не е съобразил, че тя е единствената, която е правнорелевантна за спорните правоотношения, като начална такава за прекъсване на давностния срок. Но жалбоподателят не съобразява, че относно давностния срок са приложими нормите на чл. 105, ал. 2 КСО във връзка с чл. 12, ал. 3 НПОС, а не чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са специални нормативни актове, регламентиращи отпускането на пенсии, чиито текстове относно института на давността дерогират общите разпоредба на чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 2 ЗЗД по силата на правилото "специалният закон дерогира общия". В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - решение № 10358 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2010 г., VI отд., решение № 10457 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2012 г., VI отд. и др. Стигайки до окончателния правен извод, че вземането за по-голям размер на пенсията на С. за 2008 г. е погасено по давност, съдът е постановил като краен резултат правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора разноски в полза на касационния жалбоподетел не са дължими, а ответникът не е направил подобно искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,