Решение № 5660 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2008 г.

Решение № 5660 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Цветан Димитров Панайотов против решение по адм. д. № 166/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Иска отмяна на решението като постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост. Твърди, че е занижено обезщетението, защото става въпрос за архитектурен резерват и туристическа дестинация, поради което оценката не следва да е по пазарни цени към 1999 г. Ответната страна областният управител на Великотърновска област, ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и Община Велико Търново не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е във втората фаза на ЗОСОИ за определяне оценка на определено с компенсаторни записи обезщетение по отменително решение № 10650/1.11.2007 г. по адм. д. № 3931/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, за отнети без законово основание къща с дворно място и градина в с. Арбанаси, които макар и да съществуват реално, защото са станали публична държавна собственост в периода до 25.02.1992 г., не могат да бъдат възстановени на бившите собственици. С обжалваното решение на основание чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ съдът, като е обсъдил еднолична и тройна съдебни експертизи е определил обезщетение в размер на 29 000 лв. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че е оспорил и двете експертизи за оценка на обезщетението. В открито съдебно заседание, проведено редовно и при спазване на процесуалните правила на 18.03.2008 г. съдът е приел заключението на тройната съдебно-оценителна експертиза, с която е определено обезщетение от 29 000 лв., докато едноличната експертиза от 15.01.2008 г. е изчислила оценка от 28 800 лв. Жалбоподателят не се е явил в съдебното заседание, не е оспорил по реда на чл. 157, ал. 2 от ГПК (отм.) размера на оценката определена от тройната съдебна експертиза, поради което правилно и в съответствие с чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) съдът е обосновал решението с по-благоприятната за жалбоподателя експертиза. Неоснователно е твърдението за изготвена експертиза в нарушение на материалния закон, защото предвид нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ стойността на компенсаторните записи се определя по цени на недвижими имоти към деня на влизане на ЗОСОИ (ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г.) в сила, а не по цени към момента на постановяване на съдебното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение