Решение № 3379 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2021 г.

Решение № 3379 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2021 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. В. от гр. Перник, действащ чрез пълномощника адв. Младенов, срещу решение № 176 от 07.10.2021 г., постановено по административно дело № 334/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е: 1) отхвърлена жалбата му против решение № [номер] от 18.06.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлено възражение вх. № 1012-13-65 от 19.05.2021 г. срещу разпореждане № [номер] от 15.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, като неоснователна; 2) осъден В. В. да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да се отмени, като претендира и присъждане на направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Перник, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението - потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспорения съдебен акт като валиден, допустим и правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 15.04.2021 г. на В. В. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, по заявлението му, подадено на 16.03.2021 г., считано от 24.02.2021 г. – датата на инвалидизиране. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Перник с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 18.06.2021 г. не е уважил жалбата на В. срещу това разпореждане относно началната дата на пенсиониране. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пернишкият административен съд е извел решаващ извод, че обжалваното пред него решение е законосъобразно, защото е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. По основния спорен между страните въпрос съдът е приел, че пенсията правилно е отпусната от датата на инвалидизиране, а не от датата на подаване на заявлението до административния орган, както желае жалбоподателя. В мотивите на проверявания съдебен акт са развити съображения, че съгласно актуалната и приложима за казуса редакция на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, на която се позовава В., най-ранната дата, от която може да се отпусне пенсията, е датата на инвалидизиране, дори и заявлението за освидетелстване до ТЕЛК да е подадено по-рано (в случая на 17.06.2019 г., от която дата претендира да му бъде отпусната пенсията жалбоподателя). Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Перник, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, определяйки за дата на пенсиониране 24.02.2021 г., която дата е определената от органа на медицинската експертиза за начална дата на инвалидизиране с влязло в сила решение на ТЕЛК. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с експертно решение на компетентен орган, който извършва експертиза на работоспособността на освидетелстваното лице и определя началната му дата. В случая е без значение това, че В. е поискал от по-ранна дата да бъде освидетелстван, понеже съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Към 17.06.2019 г. един от правопораждащите право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване юридически факти - определяне на крайния процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от оторизиран орган на медицинската експертиза, не е бил реализиран. Освен това, приложимият материален закон не допуска в противоречие с чл. 73, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО да бъде отпусната пенсия за инвалидност от дата, предхождаща датата на възникване на самото право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Перник е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главното касаторово искане не следва да се уважи и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът е позитивен, не е претендирал разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1-во, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,