Решение № 12766 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г.

Решение № 12766 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Йорданка Мирчева Николова гр. София и Ката Радославова Кирова, гр. Божурище, против решение № 3/13.12.2013 г. на Софийски окръжен съд, административно отделение - I състав по адм. дело № 37/2007 г., с което съдът е отменил Заповед № ТС-143/02.06.2006 г. за признаване правото на придобиване на собственост на Мирчо Зарков Киров и Заповед № ТС-151/20.06.2006 г. за утвърждаване на оценка за имот. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като постановено при липса на мотиви, без да се отчетат представените по делото доказателства и изказаните правни доводи, нарушени са съществено процесуални правила, нарушен е и материалния закон. Изложени са подробни съображения и се моли за неговата отмяна. Алтернативно се иска решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане. Претендира се присъждане на всички направени разноски по делото, включително и адвокатския хонорар. В хода на производството пред Върховния административен съд жалбоподателката Ката Радославова Кирова е починала, поради което единствен касационен жалбоподател остава нейната законна наследница - дъщеря й Йорданка Мирчева Николова. В открито съдебно заседание пред ВАС тази жалбоподателка се явява лично и чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответната страна Лидия Фиданова Пеева е постъпил писмен отговор, в който се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си оспорва жалбата и отново моли да бъде отхвърлена. Ответникът - Кмета на община Божурище не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, подадена в законния срок и е неоснователна. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и не са налице касационни основания. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от получаване на съобщението, от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 3 от 13.12.2013 г. по адм. дело № 37/2007 г. Софийски окръжен съд ОТМЕНЯ заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и заповед № ТС 151/20.06.2006 г. на Кмета на Община Божурище като незаконосъобразни и ОСЪЖДА Община Божурище да заплати на Лилия Филданова Пеева от гр. Божурище съдебни разноски в размер на 310 лева. Първоинстанционният съд е констатирал от административната преписка, че производството е инициирано на 10.11.1992 г. с молба вх. № 5654, следователно е необосновано твърдението в жалбата, че не бил спазен преклузивния срок по § 4, ал. 6 ЗСПЗЗ. Според съда обжалваните заповеди не съдържат подробни мотиви, но същите са инкорпорирани в протокола на комисията по § 62, ал. 1 от 02.06.2006 г. В преписката се съдържат обявления за издадените заповеди, в които е указан срок за обжалване от засегнатите лица, а що се отнася до пороци на административния акт за предоставяне право на ползване, те не са предмет на настоящото производство, защото се касае за стабилен административен акт, реализирал правни последици. Ползвателят е заплатил имота, видно от представения платежен документ с дата 05.07.2006 г. Съдът е посочил още, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства за идентичност между възстановения й от ОСЗГ имот и имота - предмет на обжалваните заповеди, но с влязло в сила решение № 189/01.04.2011 г. по гр. дело № 488/2010 г. на СОС е установена идентичността на имота и липсата на право ползвателят да го закупи, тъй като 58 ПМС/1989 г. не е между основанията за това, ето защо заинтересуваните лица са осъдени да предадат владението на жалбоподателката. Така постановеното съдебно решение е допустимо, защото въпросът за допустимостта на подадената от Лидия Филданова Пеева жалба против заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и заповед № ТС 151/20.06.2006 г. на Кмета на Община Божурище вече е бил предмет на обсъждане и разрешен с определение № 6019 от 23.05.2008 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение по адм. дело № 5746/2008 г. Съдебното решение обаче се явява неправилно. С първата обжалвана пред Софийския окръжен съд заповед, на основание § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и Протокол на комисията по § 62, ал. 1 кметът на общината е признал правото за придобиване на собственост на Мирчо Зарков Киров върху земеделска земя, предоставена му за ползване по ПМС № 58/04.12.1987 г. в местност "До стопанския двор", землище с. Гурмазово, в размер на 600 кв. метра и е възложено извършването на оценка на имота съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. С втората обжалвана заповед, издадена от кмета на общината на същото основание, е утвърдена оценката на земеделската земя в размер на 949 лева и е разпоредено сумата да бъде внесена в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта, по посочена банкова сметка. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същия да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. В конкретния случай по делото е приложено Удостоверение № 152 от 26.10.1989 г., от което се установява, че на Милчо Зарков Киров е предоставено правото на ползване върху земя в размер на 600 кв. метра, находяща се в землището на с. Гурмазово, община Божурище, Софийска област, местност "До стопански двор", на основание 58 Постановление на Министерския съвет от 04.12.1987 г. и Решение на Изпълнителния комитет на ОбНС № 17 от 24.03.1989 г. Постановление на Министерския съвет № 58 от 1987 г. изрично е изброено сред актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което дава право по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя да подаде молба за закупуване на имота, което е и направено от Милчо Зарков Киров още в първия предоставен от закона срок през 1992 г. за трансформиране правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. За да отмени обжалваните две заповеди, Софийския окръжен съд се е позовал единствено на мотивите на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело. Не е изложил свои съображения, които да се основават на събраните в административното производство доказателства. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 302 от ГПК, съгласно която влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд, а не обратното. Дали административният акт е валиден и законосъобразен се изследва в административното производство и инцидентно в определени случаи по чл. 17, ал. 2 ГПК и в гражданското производство. Съдебната практика по административните дела е насочена към признаване за действителни издадените на ползвателите удостоверения за предоставяне на правото на ползване на основание на Постановления на Министерския съвет, независимо от тяхното съдържание и дори да не са изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а в конкретния случай ПМС № 58/1987 г. е изрично посочено. Като е приел обратното, Софийския окръжен съд е постановил решение, което противоречи на материалния закон. След като е отменил заповедите на това единствено основание, съдът изобщо не е изследвал въпроса дали в имота е построена сграда по смисъла на изключенията, посочени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, в срок до 1 март 1991 г., което в хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е едно от условията за признаване правото на собственост до 600 кв. метра съгласно § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ако са налице предпоставките за признаване право на собственост съдът следва да прецени и законосъобразността на издадената втора заповед за утвърждаване на оценката на имота. Тези въпроси не могат да бъдат обсъждани направо в касационната инстанция, което налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да изясни спора откъм фактическа страна с оглед изложените по-горе съображения и едва тогава да направи правни изводи за законосъобразност или незаконосъобразност на обжалваните две заповеди на Кмета на Община Божурище. По въпроса за разноските следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,