Решение № 10292 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2014 г.

Решение № 10292 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР -Кърджали против решение № 20/04.03.2014 г. по адм. д. № 163/2013 г. на Административен съд Кърджали като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Венцислав Стойчев Момчилов, редовно призован не се явява и не взема становище по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, приема че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение съдът отменя по жалба на Венцислав Стойчев Момчилов заповед рег. № 1080/12.12.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, с която му е наложено наказание "порицание" за срок от 10 месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 11,пр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в "превишаване на правомощия" и "неизпълнение на заповед" За да постанови обжалвания правен резултат решаващият съд приема, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в рамките на правомощията му и в предвидената форма, но при нарушение на административно производствените правила. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена в нарушение на нормата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР - относно критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно- тежестта на нарушението и настъпилите от него последици и цялостното поведение на държавния служител. Този решаващ извод е достигнат след възприемане на следната фактическа обстановка: С оспорената заповед е вменено извършване на нарушения от страна на Венцислав Момчилов, а именно: в качеството му на началник РУ "Полиция" - Кърджали, при ОДМВР-Кърджали, в периода от месец юни 2013 г. до 11.11.2013 г., не е изпълнил заповед с рег. № 559/19.06.2013 г. на директора на ОДМВР-Кърджали, в частта й касаеща воденето на регистър и разпределението на досъдебните производства, като е иззел регистъра от определеният със заповедта разследващ полицай и е започнал лично да разпределя досъдебните производства. Също така издал е разпореждане № 9091/29.07.2013 г., което задължава разследващите полицаи с месторабота в РУП-Кърджали, да му докладват за утвърждаване ежедневните планове и справки за извършени действия по плана от предходния ден- без разследващите полицаи да са му пряко подчинени. Страните не спорят, че Момчилов е извършил фактическите действия, определени от административно наказващия орган като дисциплинарни нарушения. Жалбоподателят обаче не ги приема за такива, а за действия, произтичащи пряко от задълженията му на началник на РУ "Полиция"-Кърджали, свързани с оптимизиране работата на разследващите полицаи. Решението, с което е отменена оспорената заповед, е неправилно. За да постанови този резултат съда намира, че при определяне на наказанието по вид и размер, дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид, че от нарушението не са настъпили вредни последици; както и субективното отношение на жалбоподателят към извършеното . Според съда - не е отчетено, че липсва вина у Момчилов, а действията му по време на второто провинение- "превишаване на правомощия"- са продиктувани от "грешка в тълкуването" на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ППЗМВР - предоставяща твърде общо според съда правомощие на началника на РУП да организира работата в повереното му полицейско управление. Решаващият извод на съда обаче е- наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 19 от Инструкция № Iз-2818/04.11.2011 г. - за дисциплината и и дисциплинарната практика в МВР- не е определено наказание за всяко едно от нарушенията, а едно общо такова. Настоящият съдебен състав не споделя това разбиране на първоинстанционния съд. След като действията на Момчилов са възприети от наказващия орган като нарушения на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗМВР, за които съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 5 и 11 ППЗМВР - задължително се налага наказание - "порицание", за срок от 6 месеца до 1 г., то доколкото на ответника по касация, е наложено именно наказание "порицание"- за срок от 10 месеца- то следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР - е спазена. Също така - касае се за две едновременно установени нарушения- неспазване заповед на горестоящ чрез изземване на нарочно възложени с тази заповед функции на друго лице и свързаното с това "превишаване на правомощия"- намеса в работата на разследващите полицаи, с вменяване на задължения за ежедневно отчитане пред Момчилов. Затова и неправилен е извода на съда, че при налагане на наказанието наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, където е предвидено налагане на едно общо наказание за максимален срок, при извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, за които са предвидени еднакви по вид наказания, поради което е безпредметно преди това да се налага отделно наказание за всяко нарушение, както неправилно е приел съда, извод мотивирал го да отмени оспорената пред него заповед. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение