Решение № 7053 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2017 г.

ВАСПетчленен състав06.06.2017 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14030 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 12979/2014 г. на Върховен административен съд, трето отделение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Н. Д. Р. от с Ч., общ. Г. Д., обл. М., за присъждане на разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7053 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Р. от с Ч., общ. Г. Д., обл. М., подадена чрез пълномощник адв. Д. Б., против решение № 14030 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 12979/2014 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели в частта относно декларираните със заявление за подпомагане с УН 12/140613/60732 площи. Излага доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и са развити неправилни правни изводи, при несъобразяване на фактическите обстоятелства. В писмено становище излага допълнителни съображения, които са относими към незаконосъобразност на оспорения административен акт, а не по касационните основания посочени в жалбата. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде отменена заповедта на министъра на земеделието и храните, като и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител И. Н., с писмени бележки оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, постановено при изяснени фактически обстоятелства, в съответствие с доказателствата и заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Излага, че е установено, че площите от въпросните парцели, които не са включени в одобрения със заповедта окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" /възлизащи на 53.28 ха от общо заявените 97.84 ха/, са определени съобразно констатациите от извършените от ОСЗ- М. теренни проверки в района в периода 16.-19.09.2014 г., а протоколите от проверките, констатациите от които са документирани със снимков материал, са приложени по делото и съгласно заключението на експерта, са разчетени коректно от административния орган, като при 5 от парцелите съответните площи са захрастени и непочистени, а при 2 представляват оголени и каменисти терени, както и че с оглед на конкретните им характеристики, парцелите не отговарят на критериите за допустимост по чл. 15, ал. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Излага, че заключението не е било оспорено от жалбоподателя и основателно е кредитирано от съда. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 14030 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 12979/2014 г. на Върховен административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Н. Д. Р. срещу заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели в частта относно декларираните със заявление за подпомагане с УН 12/140613/60732 площи. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът и приел, че административният орган е съобразил резултатите от специализираните теренни проверки на място, извършени в периода 17-19.09.2013 г., за които са оформени протоколи, приложени по делото (л. 49-55), като въз основа на допусната и приета СТЕ е констатирано, че при издаването на оспорената заповед по отношение на възразените от жалбоподателя седем БЗС -та не е установена разлика между констатациите на вещото лице и изключените от административния орган за подпомагане площи, както и в ЦОФК коректно се отразява състоянието на парцелите към момента на проверката и недопустимите за подпомагане площи. Приел е, че одобряване на слоя за процесните парцели не е допуснато нарушение от административния орган. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред Върховния административен съд е образувано по жалба от Н. Д. Р. срещу заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели в частта относно декларираните със заявление за подпомагане с УН 12/140613/60732 площи. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е подал възражение с вх. № 3886 от 27.12.2013 г. против заповед № РД-09-840 на министъра на земеделието и храните, с която е открита процедура относно обхвата на специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г., като бъдат преразгледани в частта, относно 7 парцели декларирани със заявление за подпомагане с УИН 12/140613/60732 . Със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) министърът на земеделието и храните е одобрил окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. С писмо изх. № 94-3924 от 10.07.2014 г. административният орган е отговорил на възражението, че е частично основателно относно парцелите с идентификатори: 80368-129-1-3; 80368-281-1-1; 80368-36-1-6 и 80368-46-1-2, а в останалата част относно парцелите с идентификатори: 80368-23-1-2; 80368-287-5-4 и 80368-289-1-3 възражението е прието за неоснователно и не е уважено. Жалбоподателят е оспорил заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. министърът на земеделието и храните по отношение на парцелите, които не са включени в специализирания слой за кампания 2013 г. В хода на производството съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ) въз основа на която е установил, че жалбоподателят е заявил за подпомагане осем парцела, като границите на специализирания слой за тях са определени въз основа на извършени теренни проверки на ОСЗ - М. на 16.09. и на 19.09.2013 г., резултатите от които са оформени в протоколи, приложени по делото на л. 49-55. Също така от СТЕ е установено, че от общо осем парцела с площ 97.84 ха, в седем от тях административният орган е констатирал площи, които излизат извън границите на окончателния специализиран слой на допустимите за подпомагане площи за 2013 г., като общият размер на площите, които не са включени в специализирания слой на допустимите за подпомагане площи е 53.28 ха. Към СТЕ е приложена таблицата (л. 263), в която са отразени данните и не са констатирани разлики между определената като недопустима от административния орган площ и проверката на експерта. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания, претендираните от жалбоподателя площи, да не бъдат включения в допустимия за подпомагане слой за кампания 2013 г. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът обективно е съобразил, че за 2013 г. за района, в който попадат заявените за подпомагане парцели няма актуално самолетно и сателитно заснемане за нуждите на МЗХ и границите на слоя са определени въз основа на извършени теренни проверки от ОСЗ М. в периода 17-19.09.2013 г., резултатите от които проверки са надлежно оформени в протоколи приложени към делото, като измерванията на границите на допустимите площи са направени с GPS и са нанесени върху ЦОФК и въз основа на тях са определени границите на специализирания слой за допустимите площи. Също така към административната преписка са приложени и снимки от проверките, върху които автоматично са отразени координатите на местоположението на оператора в момента на заснемането и посоката, приложени по делото в диск. Тези констатации са коректно отразени и съобразени от СТЕ и не са оборени от жалбоподателя. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства и констатираното съответствие от СТЕ, съдът е извел законосъобразни правни изводи за липса на нарушения при отказа за включване в специализирания слой на претендираните от жалбоподателя площи. С касационната жалба по посочените касационни основания не са посочени конкретни обстоятелства, които да обуславят неправилност на обжалваното решение на съда, а с допълнително становище са изложени доводи относно незаконосъобразност на административния акт, по които първоинстанционния съд се е произнесъл. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва де остави без уважение искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16, ал. 2