Решение № 2711 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2013 г.

Решение № 2711 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Общинския съвет - Банско, чрез адв. Е. Димчева, против решение № 562 от 8.04.2013 г. по адм. дело № 42 от 2013 г. на Административния съд - Благоевград. Развити са доводи за недопустимост на решението, поради това че не е засегнат значим държавен или обществен проблем и прокуратурата няма интерес от обжалване, за нарушение на процесуалните правила и за неоснователност, като е поискано обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално да се отмени и съответно да се постанови друго, с което да се отхвърли прокурорският протест. Направено е искане за присъждане на разноските по делото. Ответната страна Районна прокуратура - гр. Разлог, не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна "Рибарско дружество Василак" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Благоевград, е обявил по протест на прокурор при Районната прокуратура - гр. Разлог, нищожността на решение № 1042 по протокол № 49 от 19.07.2007 г. на Общинския съвет - Банско, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 от ЗОС и във връзка с молба вх. № ОС-МЖ-563 от 9.07.2007 г. от Сдружение "Рибарско дружество Василак" - гр. Банско, общинският съвет е дал съгласие за отдаване под наем на недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ имот № 118036 с площ 55,233 дка, находящ се в местността "Белизмата" в землището на гр. Банско, представляващ водоем, за срок от пет години. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил подробно и е установил правно релевантните факти по спора. За да обяви нищожността на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, откъдето и на основание чл. 16 от АПК прокурорският протест е допустим. В мотивите си съдът е посочил, че имотът е публична общинска собственост и предвид този статут управлението на водните обекти - публична общинска собственост, се извършва само чрез отдаването им на концесия. Законът за водите е специален закон, който регламентира реда за управление и разпореждане с водните обекти - публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Също така е посочено, че водоем, който е публична общинска собственост, може да бъде отдаден под наем, но при условие същият да е бил част от имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е бил предназначен за напояване, да представлява елемент от напоителна система или технологично обособена нейна част на територията на сдружението и към датата на приемане на решението на общинския съвет на територията да няма регистрирано сдружение за напояване, което да е предявило искане по реда на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗСН. В настоящото производство обаче не са представени доказателства, че процесният язовир е включен в имуществото на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че е бил предназначен за напояване и представлява елемент от напоителната система или технологично обособена нейна част на територията на тези организации. Съдът е анализирал и хипотезата на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, като е посочил, че същата е неприложима, тъй като тя се отнася само за водни обекти, за които няма сключени договори за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица, а в случая, видно анекс № 3/2012 г. към договор за наем № 02407Б от 30.10.2007 г., има сключен договор за наем, срокът на който не е бил изтекъл. В решението също така е посочено, че по отношение на визирания обект са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и обектът не следва да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Първоинстанционният съд е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, посочено като правно основание за издаване на акта на общинския съвет, като е преценил, че текстът изрично изключва от режима на обектите - публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези, подлежащи на концесиониране съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. С тези аргументи съдът е счел, че с оспореното решение на Общинския съвет - Банско, е допуснато такова съществено нарушение на материалния закон, което води до неговата нищожност. Обжалваното решение е законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извел правилни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приложил разпоредбите на Закона за водите и Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорен е фактът, че процесният язовир е публична общинска собственост съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Следователно разпореждането с този обект може да се извърши само по реда, указан в чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите - чрез отдаването му за ползване чрез концесия. В случая абсолютно е неприложима разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост, тъй като се ползва само за части от имоти - публична общинска собственост, какъвто не е разглежданият случай. Също така язовир, който е публична общинска собственост, може да бъде отдаден под наем, но при условие че е бил част от имущество на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или е бил предназначен за напояване, каквито доказателства няма. Правилно съдът е посочил, че е неоснователно прилагането на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като текстът се прилага само за водни обекти, за които няма сключен договор за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване на трети лица, като видно от доказателствата по делото, има сключен договор за наем. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че в настоящия случай не е налице важен държавен или обществен интерес, поради и което прокуратурата няма интерес от оспорване. Съгласно чл. 127 от Конституцията прокуратурата предприема действия по отмяна на незаконосъобразни административни актове, когато прецени, че е налице важен държавен или обществен интерес. Тази преценка е възложена на всеки прокурор при всеки конкретен казус. Във всеки случай, когато е налице незаконосъобразен административен акт и този акт засяга обществото или голяма група от хора, прокуратурата следва да се намеси със способите, предвидени в закона. Безспорно в конкретния случай се касае за воден обект, чието предназначение или използване касае обществото като цяло, и при констатиране на неспазване на предвидения в Закона за водите ред при неговата експлоатация прокуратурата следва да се намеси. Оспореното административно решение страда от порока материална незаконосъобразност, тъй като по своето съдържание е било в противоречие със закона относно нарушаване на установения законов ред за разпореждане с имот - публична общинска собственост. Този правен факт обуславя правилния извод на съда за неговата нищожност, поради и което настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. На основание горното и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,