Решение № 12852 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2016 г.

Решение № 12852 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 3637 от 30.05.2016 г. по административно дело № 1232/2016 г. Административен съд - С.-град е: 1) отменил решение № 2153-21-4/08.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С.-град, с което последният на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е оставил без уважение жалба с вх. № ЖП-334/03.04.2015 г. на А. И. С. срещу разпореждане № 450902/20 от 13.03.2015 г. като неоснователна; 2) наредил изпращане на административната преписка на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил директора на ТП на НОИ - С.-град да заплати на А. И. С. от гр. С. сумата от 100 лева разноски по делото, като същата следва да бъде възстановена от бюджета на ТП на НОИ - С.-град. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - С.-град, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Бонева. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдено отмененото от първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - С.-град. Ответникът по касация А. И. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Стефанов в писмено становище оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция за изплащане на адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса, която не е спорна и между страните по делото. Н. А. И. Стоянов през 2011 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в минимален размер. С процесното разпореждане от 13.03.2015 г. длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - С.-град е отказало да измени тази пенсия в действителен размер по съображения, че по вина на Стоянов не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Пенсионният орган е посочил, че за периода 01.01.2007 г. - 06.10.2009 г., когато е Стоянов е бил самоосигуряващо се лице, не е представил заверена осигурителна книжка, защото за част от този период - 2007 г., не е внесъл в пълен размер дължимите осигурителни вноски, а за разликата от периода въобще не внасял осигурителни вноски. С обжалваното пред Софийския градски административен съд решение от 08.01.2016 г. директорът на ТП на НОИ - С.-град не е уважил жалбата на Стоянов срещу това разпореждане, като е аргументирал теза, че в конкретния случай не може да бъде определен общият осигурителен доход на лицето, дефиниран в чл. 70, ал. 3 от КСО (и съответно изчислен индивидуалният коефициент на пенсията), за времето от 01.01.1997 г. до датата на пенсионирането поради невнесени осигурителни вноски в дължимия размер за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд - С.-град е приел за незаконосъобразен отказът да бъде определена пенсията на Стоянов в действителен размер, който отказ е обективиран в атакуваното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като постановен "в нарушение на процесуалноправните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материалноправните". Върховният административен съд намира, че проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен по своя резултат, като не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обоснована преценка на събраните доказателства и тяхната относимост към приложимата правна уредба, при което правилно е приложил материалният закон. Релевантните за спора факти са изяснени при обсъждане на доказателствения материал по делото, като и на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, правилно кредитирано като компетентно и обективно, от чийто анализ е изведен обоснован правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за периода, за който лицето е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се, не е внесло в пълен размер дължимите осигурителни вноски, и с оглед на това, правомерно ли пенсионният орган е отказал изчисляване на пенсията в реален размер поради това, че Стоянов не е представил доказателства за осигурителен стаж и доход за част от времето, през което същият е бил самоосигуряващо се лице. Този безспорен факт обаче не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията, както правилно е приел съдът, т. к. невнасянето на дължимата осигурителна вноска по чл. 6, ал. 8 от КСО може да има за последица само незачитане на съответното време за осигурителен стаж, но не е пречка за определяне на реален размер на пенсията по чл. 70, ал. 3 от КСО чрез изчисляване на индивидуален коефициент въз основа на признатия осигурителен стаж и осигурителния доход. В същия смисъл е и допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за периодите, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определяне на действителния по реда на КСО, е неприложима към настоящия казус. Т. е така, защото продължителността на осигурителния стаж и на размерът на осигурителния доход в настоящия казус безспорно са установени. С оглед на това и не съществува нормативна или друга пречка за определяне на лицето на индивидуалния коефициент, съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО, при което да се изчисли размерът на пенсията в реалния й размер, предвид наличните документи в пенсионната преписка за осигурителен доход. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменения с него административен акт, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 70, ал. 3 от КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ - С.-град също е издал материално незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на пенсионния орган за продължаване на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция, които са в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Директорът на ТП на НОИ - С.-град не е направил в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред настоящата инстанция съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,