Решение № 10114 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2010 г.

Решение № 10114 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Маринов Николов от гр. Долна Оряховица срещу решение № 30 от 02.03.2010 г. по адм. дело № 474/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 13067 от 08.05.2007 г. касационният жалбоподател Никола Маринов Николов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). С разпореждане № 728 от 29.06.2007 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново е отказало да отпусне исканата пенсия с мотиви: "Стажът, положен в под. 58210 гр. Г. Оряховица за периода 06.12.1990 г. - 15.09.1997 г. е зачетен от III категория труд, тъй като този труд не е положен в БДЖ." С решение № 62 от 02.08.2007 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Никола Маринов Николов срещу това разпореждане, но Великотърновският административен съд с решение № 9 от 05.02.2008 г. по адм. дело № 533/2007 г. е отменил решението на директора. За да постанови този резултат административният съд е приел, че макар и да не е бил положен в БДЖ, спорният трудов стаж е от втора категория по силата на т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), защото от събраните по делото доказателства било видно, че длъжността е идентична с тази при БДЖ, а изпълнението й е със същата вредност и тежест на труда. Сезиран с касационна жалба от директора на РУСО, Върховният административен съд с решение № 7453 от 19.06.2009 г. по адм. дело № 3313/2008 г. е приел, че не била установена еднаква вредност и тежест на труда, поради което "Никола Маринов Николов през периода, през който е работил като механик по техническата експлоатация на вагоните в под. 58210 не е положил труд от II категория по смисъла на чл. 53 ПКТП (отм.), тъй като не е работил в системата на БДЖ", а спорният стаж е от трета категория. Поради това с посоченото решение Върховният административен съд е отменил решението на Великотърновския административен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил жалбата на Никола Маринов Николов срещу решение № 62 от 02.08.2007 г. на директора на РУСО. С последващо заявление вх. № 457 от 07.01.2009 г. Никола Маринов Николов отново е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поискал е"да се ползват данните по пенсионната преписка", т. е. новото искане за пенсия е направено при същите релевантни обстоятелства, освен данните за нов осигурителен стаж от м. април 2007 г. до 31.12.2008 г. (у-ние УП-2 изх. № 529 от 23.12.2008 г. на Захар" ЕАД, гр. Горна Оряховица). С разпореждане № 265 от 20.03.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО отново е отказало да отпусне исканата при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с решение № 29 от 16.06.2009 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Никола Маринов Николов срещу това разпореждане със следните мотиви: "Разпоредбата на т. 53 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на механиците по техническата експлоатация на вагоните, работещи в Българските държавни железници (БДЖ). Положеният труд от такива механици, които работят извън системата на БДЖ, не попада в обхвата на т. 53 от ПКТП (отм.). За да се причисли трудът на механиците по техническата експлоатация на вагоните, посочени в т. 53 от ПКТП (отм.) към втора категория, е необходимо да се установи, че вредността и тежестта на извършената работа са равностойни, независимо от отрасъла на производството. В случая наличието на това условие не е доказано и липсват доказателства, че трудът на механика по техническата експлоатация на вагоните в под. 58210 по вредност и тежест е равностоен на (труда на) работещите (на същата длъжност) в БДЖ. Цитираното поделение, в което е работил г-н Николов се е занимавало със строителна дейност. С оглед на това не може да се приеме, че трудът му е бил със същия обем, интензитет и при същата вредност на условията като (този) на механиците по техническата експлоатация на вагоните в БДЖ." С посоченото по-горе решение Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Никола Маринов Николов срещу цитираното решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е стигнал до същия извод, направен и от директора на РУСО: че трудът, положен от Никола Маринов Николов през процесния период на длъжност механик по техническата експлоатация на вагоните (ревизор вагони) в под. 58210 не представлява труд от втора категория по смисъла на т. 53 ПКТП (отм.), тъй като не е положен в системата на БДЖ и по вредност, тежест и интензивност не съответства на този, полаган от лицата, работещи на същата длъжност в системата на БДЖ. Съдебното решение е подробно мотивирано. Основният акцент в мотивите е обстоятелството, че липсва длъжностна характеристика за длъжността, изпълнявана от жалбоподателя през спорния период, поради което, според Великотърновския административен съд, е "невъзможно извършването на съпоставка на правата и задълженията на лице, заемащо длъжността "ревизор вагони" в системата на войските към Министерството на транспорта и (тези на) лице, работещо на същата длъжност в системата на БДЖ през същия период." Така мотивирано съдебното решение е необосновано. На л. 88-89 от делото на Великотърновския административен съд се намира писмено становище на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" (за което предприятие между страните не се спори, че е правоприемник на войските на Министерството на транспорта, в които е придобит спорния трудов стаж), в което се казва: "... сега или преди 2004 г. няма никакво изменение в работата на хората, назначени на длъжността "ревизор - вагони", т.е. длъжностната им характеристика е една и съща." На л. 127 - 131 от делото се намират длъжностна характеристика за длъжността "ревизор вагони", утвърдена на 01.09.2004 г. за поделението на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" в гр. Горна Оряховица и длъжностна характеристика на същата длъжност в "БДЖ - пътнически превози" ЕООД, поделение гр. Горна Оряховица, а на л. 117 - 120 от делото се намира писмено заключение на вещото лице инж. Николай Димитров Николов (по назначена от съда техническа експертиза), което, след анализ на трудовите функции на длъжността "ревизор вагони" в ДП "Транспортно строителство и възстановяване" и на длъжността "ревизор вагони" в БДЖ, завършва със следното заключение: "1. лице, заемащо длъжността МТЕВ (механик по техническа експлоатация на вагоните) - ревизор - вагони в под. 58210 гр. Горна Оряховица извършва трудова дейност, идентична по вредност и тежест с лице, заемащо същата длъжност в системата на БДЖ." А в устните обяснения, дадени в съдебното заседание на 26.01.2010 г., същото вещо лице допълва: "Каквато е била работата преди 50 години в железниците за длъжността "ревизор - вагони", такава е и към настоящия момент. Според мен няма никаква разлика между тези, които работят в системата на транспортни войски и тези, които работят в БДЖ за длъжността "ревизор - вагони". При тези данни може да се направи извод, че длъжността "ревизор вагони" в системата на БДЖ, разбирана като съвкупност от функции, трудови задачи и задължения, е идентична на същата длъжност в ДП "Транспортно строителство и възстановяване", а преди това във войските на Министерството на транспорта. Или от доказателствата по делото до тук категорично е установено, че: а) длъжността "механик по техническата експлоатация на вагоните", наричана още "ревизор вагони", във войските на Министерството на транспорта е била идентична като трудови функции, задачи и задължения на длъжността "механик по техническата експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) в БДЖ; б) трудът на работещите по тези две длъжности е бил (полаган) все в подотрасъл "Железопътен транспорт". За да бъде приравнен трудът на касационния жалбоподател, положен през процесния период на длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) в под. 58210, на труда, полаган от работещите на идентичната длъжност в БДЖ, не е достатъчна установената идентичност на трудовите функции, а е необходимо да бъде направен обоснован извод, че тежестта на труда по двете длъжности (трудови функции) е еднаква или същата, според т. 67 ПКТП (отм.). Защото не е изключено натоварването (трудовото напрежение) при ревизора на вагони в под. 58210 да е бил значително по-малък от тези при същата трудова функция в БДЖ. Първоинстанционният съд не е изследвал въпроса еднаква (същата) ли е тежестта на труда, полаган при изпълнението на трудовите функции по посочените длъжности, нито пък е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4, предл. 2-ро АПК да укаже на жалбоподателя, че не сочи доказателства за това съществено обстоятелство. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото има за последица необоснованост на съдебното решение - ако това нарушение не бе допуснато, е възможно съдебното решение да е било друго, като краен правен резултат. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд, който да изясни и да отговори на въпроса: тежестта на труда, положен от касационния жалбоподател през процесния период на длъжност "механик по техническата експлоатация на вагоните" (ревизор вагони) в под. 58210, еднаква (същата) ли е като тази на труда, полаган от работещите на идентичната длъжност в БДЖ през същия период от време. Очевидно отговорът на този въпрос изисква специални знания, поради което е препоръчително да бъде назначена съдебна експертиза. Специалисти по съответната специалност съдът би могъл да намери, например, при националните центрове по проблемите на общественото здраве (виж чл. 21 и 22 от Закона за здравето и Наредба № 17 от 11.07.2006 г. за платените услуги, извършвани от националните центрове по проблемите на общественото здраве, поискани от физически или юридически лица). Вероятно не е без значение и цената на една такава експертиза. Това са все въпроси, които съдът при новото разглеждане на делото следва да обсъди с участието на страните и прокурора (ако по делото участва прокурор). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,