Решение № 250 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1357/2011 г.

Решение № 250 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1357/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалби на частния обвинител и граждански ищец Ц. М. С., от [населено място], депозирана чрез нейния повереник- адв. Юл. Г., и подсъдимия А. П. А., чрез защитника му- адв. С. Н., срещу въззивна присъда № 13 от 10.02.2011 г., на Окръжен съд- гр. Варна, наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 1074/2010 г., с която е частично е отменена присъда № 211 от 19.04.2010 г., на Районен съд - гр. Варна, 6 наказателен състав, по НОХД № 3624/2009 г., по описа на съда, и при условията на чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, е постановена нова. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Ц. М. С. се поддържа довод за нарушение на материалния закон и допуснати във въззивното производство съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът С., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не изпраща процесуален представител. В касационната жалба на подсъдимия А. А. се релевират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на дееца. Жалбата се поддържа в съдебно заседание пред касационната инстанция от подсъдимия и неговия защитник, по съображенията в нея. Взема становище за неоснователност на касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че депозираните от частния обвинител и граждански ищец и от подсъдимия жалби, са неоснователни. Счита, че атакуваната въззивна присъда е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Ц. М. С. е основателна. Касационната жалба на подсъдимия А. П. А. е основателна. С първоинстанционната присъда Районният съд-гр. Варна, 6 наказателен състав, е признал подсъдимия А. П. А., от [населено място], за невинен в това, че в периода 27.10.2006 г. - 17.11.2006 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц. М. С., и с това й е причинил имотна вреда в размер на 10 000 евро, с левова равностойност- 19 558 лв., и сумата 4000 лева, или общо 23558 лв., като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения от Ц. С. срещу подсъдимия А. А. граждански иск за сумата 23 558 лв., като неоснователен. С обжалваната въззивна присъда, Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил първоинстанционната присъда, в оправдателната й част, и вместо нея, при условията на чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, е постановил нова, с която за гореописаното деяние, при стойност на предмета на престъплението - 4 000 евро и 4 000 лв., или общо за сумата 11 823, 32 лв., е признал подсъдимия А. А. за виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 НК, и във вр. чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил е подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец Ц. С. сумата 11 823, 32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, и е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част. Присъдил е разноски по делото и държавна такса върху уважения граждански иск, възложени в тежест на подсъдимия. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В изпълнение на контролните си правомощия, в рамките на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните, ВКС констатира наличието на сериозни такива, реализирани още с внасянето на обвинителния акт, с който се повдига обвинението в съдебната фаза на процеса, рефлектирали негативно върху правата на страните в хода на осъществяваната процесуална дейност в хода на съдебното производство. Значимият проблем в случая е същественото различие в размера на предмета на инкриминираната квалифицирана измама, така както същият е дефиниран в обстоятелствената част, и с диспозитива на обвинителния акт, установяващ рамката на обвинението в съдебната фаза на процеса. Така, в обстоятелствената част се излагат факти за неколкократно поискани и получени от дееца парични суми, съответно предадени му от пострадалата С., както следва: на 3.11.2006 г. - 4000 евро; на 8.11.2006 г. - 4000 евро; на 9. 11.2006 г. - 1000 евро+ 1000 евро, или общо за тази дата- 2000 евро; на 13. 11.2006 г. - 4000 евро; и на 17.11.2006 г. - 4000 лева, или общо 14000 евро и 4000 лв., за целия инкриминиран период от датата на запознанството между страните - 27.10.2006 г. до 17.11.2006 г., когато деецът получил последната част от сумата. Същевременно, в диспозитива на обвинителния акт е формулирано обвинение за горната измама, със стойност на предмета на престъплението 10000 евро, с левова равностойност 19558 лв., и 4000 лева. Коментираното нарушение на правилата на чл. 246, ал. 2 и 3 НПК има характера на съществено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, предвид и на задължителните предписания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Създадената с него неяснота какъв е действителният предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение, препятства възможностите на всяка от страните за ефективното упражняване на собствените си процесуални права в съдебната фаза на процеса. Същото е отстранимо, което безусловно налага ВКС да упражни контролните си правомощия, предвид актуалната редакция на чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, като отмени постановените съдебни актове- въззивна и първоинстанционна присъда, и върне делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния районен съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, който законосъобразно да осъществи процесуалните си правомощия, във връзка с отстраняване на обсъжданото нарушение. Последното е от съществено значение за точното установяване на спорните отношения между гражданския ищец С. и подсъдимия А. относно предмета на престъплението, респ. касае възраженията на всеки от тях във връзка с него - и относно размера, и относно основанието за получаване на всяка част от инкриминираните парични суми. Поради това, и двете касационни жалби, с които е сезиран, ВКС, в настоящия си състав, намери за основателни. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, следва да се изпълнят като задължителни, дадените с настоящото решение указания по отстраняването на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид този изход на делото, е безпредметно обсъждането на останалите доводи в двете касационни жалби, но същите следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение