Решение № 410 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 334/2008 г.

Решение № 410 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 334/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Иванка Ангелова Производството е по чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по молба на П. Н. П. от гр. София за отмяна на решение № 1156/14.11.2007 г. на ВКС, I ГО по гр.д. № 158/2007 г., с което е оставено в сила решение на Смолянски окръжен съд от 10.07.2006 г. по гр.д. № 167/2006 г., с което е отменено решение на Смолянски районен съд от 13.12.2005 г. по гр.д. № 458/2005 г. и е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на П. Н. П. /молителя/, Ц. Н. Х. и М. Н. П., че към момента на образуване на ТКЗС в гр. Ч. е бил единствен собственик на земеделски имот от 8.531 дка, находящ се в местността "Караманжа", понастоящем имот № 0* по картата на землището на гр. С. С молбата за отмяна са представени нотариално заверена декларация от 13.03.1992 г. от Х. П. Ч. и писмо от Х. П. Ч. от 28.01.1992 г. В писмен отговор в срока по чл. 232, ал. 4 от ГПК (отм.) ответницата Г заявява, че молбата за отмяна е изцяло неоснователна, тъй като декларацията от 13.03.1992 г. е приложена по делото и е анализирана от Смолянски районен съд, поради което не представлява новооткрито доказателство. Писмото също нямало такъв характер и не било от съществено значение за делото. Ответниците Ц. Н. Х. и М. Н. П. заявяват становище за основателност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 232, ал. 2 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: С решение № 1156/14.11.2007 г. на ВКС, I ГО по гр.д. № 158/2007 г., е оставено в сила решение на Смолянски окръжен съд от 10.07.2006 г. по гр.д. № 167/2006 г., с което е отменено решение на Смолянски районен съд от 13.12.2005 г. по гр.д. № 458/2005 г.и е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на П. Н. П./молителя/, Ц. Н. Х. и М. Н. П., че към момента на образуване на ТКЗС в гр. Ч. е бил единствен собственик на земеделски имот от 8.531 дка, находящ се в местността "Караманжа", понастоящем имот № 0* по картата на землището на гр. С.. Прието е, че предявеният от дъщерята на А. П. Ч., починал 1982 г., син на общия на страните наследодател П. А. Ч., починал през 1913 г., иск е с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с предмет установяване по отношение на ответниците, че към датата на образуване на ТКЗС процесният имот е бил собственост на прекия й наследодател на ищцата А е получил в дял процесния имот, внесен от него в ТКЗС. Делбата е извършена в писмена форма и в качеството й на частен документ е от кръга на писмените документи по чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, обосноваващи начало на придобивна давност, която не се прекъсва с включването на земите в ТКЗС. Прието е за установено упражняването на фактическа власт върху имота от А. Ч. с намерение да го придобие, поради което е приет за негов изключителен собственик. При така формираните от съда по съществото на спора правни изводи настоящият петчленен състав приема, че представените с молбата за отмяна нотариално заверена декларация от 13.03.1992 г. от Х. П. Ч. и писмо от Х. П. Ч. от 28.01.1992 г. не представляват ново доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.) и подадената молба за отмяна е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.) на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната по обективни причини и да не са взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение. При разглежданата хипотеза се касае за наличие на нови обстоятелства или новооткрити писмени доказателства за факти, имащи правно значение за спорното правоотношение и макар да са съществували до приключване на устните състезания по делото, да не са били известни на страната, тя да не е имала възможност да ги представи и по тази причина да не са били взети предвид от съда при постановяване на атакуваното решение, но в случай на представяне - да обусловят различен правен извод за основателността на предявения иск. В настоящия случай не са налице разглежданите предпоставки. Нотариално заверената декларация от 13.03.1992 г. от Х. П. Ч., брат на наследодателя на ищцата, съдържаща изявление на издателя, че оставените в наследство от покойния му баща имоти са тези по емлячния регистър от 1949 г., предложил е имотът в м. Момчица да се възстанови на сестра му Д. П., а този в.м. Поляне от 3.5 дка да се възстанови по равно на три части между наследниците, е представена, съдържа се в кориците на делото и е коментирана от районния съд в постановеното решение, което изключва качеството й на новооткрито доказателство. Писмото от Х. П. Ч. от 28.01.1992 г. до сестра му Д. П. се представя за пръв път с молбата за отмяна. За да се приеме обаче, че е налице ново доказателство, имащо съществено значение за изхода но спора, същото следва да установява осъществяването на юридически факт, който би обусловил различен от приетия от съда извод досежно собствеността на имота към внасянето му в ТКЗС. Писмото до сестрата съдържа изявление, представляващо покана да попълни изпратените с него примерна декларация до съвета и до Поземлената комисия, досежно оставените им в общо наследство земи от покойния им баща. Същото по никакъв начин не може да бъде съотнесено към процесния имот, тъй като не е описан в писмото. Освен това, изявлението на наследник, че има останали в наследство общи имоти /т.е. неподелени/ не представлява релевантен за спора факт. Дори да беше представено по делото при неговото разглеждане от съда по същество, това доказателство не би могло да обуслови различен правен извод досежно собствеността на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Поради това следва да се приеме, че предпоставките на чл. 231, ал. 1, буква "а" от ГПК (отм.) не са налице и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав