Решение № 5704 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2010 г.

Решение № 5704 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Георги Тодоров Панев от гр. Пловдив срещу решение № 569 от 20.04.2010 г. на Административен съд - Пловдив, първо отделение, 9 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от касатора на основание чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 АПК срещу Министерство на правосъдието за сумата 50 000 лв. неимуществени вреди и законната лихва върху нея, за период от 23.11.2007 г. до 27.10.2008 г. Жалбоподателят е твърдял, че същите са пряка и непосредствена последица от битовите условия при престоя му в следствения арест - Пловдив. Съдът приел иска за недоказан, нито наличието на причинна връзка между причинените вреди, твърдяни от ищеца и от друга страна бездействието на ответника. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е събрал относимите доказателства, които е анализирал подробно. При изяснена фактическа обстановка е направил обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. Единствено неправилно в мотивите е посочил, че е необходимо преди предявяване на иска по съответния ред действието или бездействието да бъдат признати за незаконосъобразни. В случая е предявен иск с правно основание чл. 203 АПК за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в ареста в гр. Пловдив, респ. Министерство на правосъдието, които се установяват от съда пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК. Това обаче не се е отразило на съдебното решение като краен резултат. С оглед създадените условия и въведена организация в ареста, претенцията за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и накърняване на човешкото достойнство на ищеца, произтичащи от липсата на санитарни възли във всяка килия и свързаните с това ограничения извън установяването на графици за задоволяване на естествените нужди и за поддържане на лична хигиена, правилно съдът е приел за недоказана. Обсъдено е заключението на вещото лице по ХБЕ, че във всички помещения се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация и не е констатирано наличието на инсекти и гризачи. Това заключение не е било оспорено от ищеца, както и заключението на вещото лице по съдебно психологична експертиза, че битовите условия в ареста не са се отразили върху психичния статут на ищеца. Същият не е доказал според него на какви условия трябва да отговарят арестите. Твърдяните от него обстоятелства, че е претърпял "стрес и загуба на самочувствие, чувство на безизходица и тревога" са в резултат на положението му като арестант и не се дължат на лошите и нечовешки условия в ареста. При тези данни поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, от които да са последвали вреди за касатора, съдът правилно е направил преценката в съответствие с изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК. Несъгласието с тази преценка не обуславя извода за наличие на касационни основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от пълномощник на Министерство на правосъдието, което е своевременно и следва да се уважи, като касаторът Георги Тодоров Панев бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Министерство на правосъдието сумата от 150 лв. определена съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,