Решение № 8531 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2017 г.

Решение № 8531 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. М., от гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат Д. М., срещу решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-21-338/30.11.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ- С. град, с което е отхвърлено възражението му и е потвърдено разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г., подписано З. Р. на осигуряването за безработица Т. Г. - главен експерт по осиг. ПОБГВ, с което е разпоредено на А. М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 7,20 лева - главница и 0,29 лева лихви от датата на неоснователно полученото обезщетение за периода 12.03.2016 г. до 13.03.2016 г., и са присъдени разноски в размер на 350,00 лева. Подадена е и частна жалба от А. С. М., от гр. С., чрез пълномощника адвокат Г. М., срещу определение № 4260 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена молбата му от 12.06.2017 г. за изменение на съдебно решение № 3153/05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд С.-град в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че Михайлов е започнал упражняването на трудова дейност в "ЗЕПИР" ЕООД на 14.03.2016 г. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени доказателства. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в частта му за разноските. Поддържа се, че определеното юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ- С. град е завишено и не съответства на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Иска намаляване на присъденото възнаграждение на 100,00/сто/ лева. Ответникът - директора на ТП на НОИ- С. град не е изразил становище по касационната жалба и частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната и частната жалби. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна по следните съображения. С обжалваното решение № 3153 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на А. М. срещу решение № 1040-21-338/30.11.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - С. град, с което е отхвърлено възражението му и е потвърдено разпореждане № 213-00-429-5/07.09.2016 г., подписано З. Р. на осигуряването за безработица Т. Г. - главен експерт по осиг. ПОБГВ, с което е разпоредено на А. М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 7,20 лева - главница и 0,29 лева лихви от датата на неоснователно полученото обезщетение за периода 12.03.2016 г. до 13.03.2016 г. Въз основа на събраните и обсъдени доказателства съдът е приел, че трудовата дейност на Михайлов в "ЗЕПИР" ЕООД е започнала на 12.03.2016 г., за този ден същият е получил обезщетение за безработица в размер на 7,20 лева, която сума подлежи на възстановяване. Решението в тази му част е правилно. Първоинстанционният съд е приел, че спорният въпрос по делото се свежда до това: от коя дата е възникнало основанието за прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица? Правилен е и вторият извод на съда, че с оглед на събраните по делото доказателства трудовата дейност на Михайлов е започнала на 12.03.2016 г. и от този момент е възникнало основанието за прекратяване на отпуснатото обезщетение за безработица, а не както твърди жалбоподателя- от 14.03.2016 г. Възникването на трудово правоотношение между Михайлов, като работник на длъжност фотограф - магазин гр. С., стар дърводелски цех, и "ЗЕПИР" ЕООД, като работодател, безспорно представлява трудова дейност, за която жалбоподателят би бил задължително осигурен, което обстоятелство е основание за прекратяване изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица. Наличието на подобно трудово правоотношение между А. М. и "ЗЕПИР" ЕООД се доказва от приложения трудов договор. В решението на административният орган е прието, че упражняването на трудова дейност от Михайлов е започнало на 12.03.2016 г., а не така както е посочено в съдържанието на трудовия договор от 14.03.2016 г., в каквато насока са твърденията на жалбоподателя и в касационната жалба. Правилно този извод на административният орган е споделен и от първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства. На страници 12 и 13 от приложеното заверено копие на трудова книжка на А. М. е удостоверено, че същият е постъпил на работа в "ЗЕПИР" ЕООД на 12.03.2016 г., на 4 часов работен ден и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В приложените заверени копия от фишове за заплати на А. М. за месец март, април, май и юни 2016 г. е видно, че същият е полагал труд с 4 часово работно време, като за месец март 2016 г. е получил трудово възнаграждение за отработени 15 дни. От приложената извадка от регистъра на осигурените лица за А. М. е видно, че осигурителят "ЗЕПИР" ЕООД е подал информация за 15 дни осигуряване, включително и за 12.03.2016 г., от който ден е възникнало осигуряването. С оглед на така събраните по делото писмени доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че упражняването на трудова дейност от Михайлов е започнало на 12.03.2016 г. Упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което може да възникне, дори и без наличие на правно основание за това. Само фактически упражняваната трудова дейност е предпоставка по чл. 54д ал. 1, т. 1 от КСО за прекратяване на обезщетението за безработица. Настоящият състав на Върховния административен съд счита за неоснователни наведените оплаквания за неправилност на решението с оглед на представените в касационното производство писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. А съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Ето защо наведените доводи от жалбоподателя за последващо приемането на друга дата от ТП на НОИ за отпочване упражняването на трудова дейност от Михайлов- 14.03.2016 г. са неотносими в настоящето производство. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението в тази му част. Същото като правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение наведените доводи в частната жалба касационната инстанция счита същите за основателни. Първоинстанционният съд неправилно е определил размерът на дължимото се юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ- С. град. Р. на същото следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Това налага намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 350,00 на 100,00/сто/лева и отмяна на обжалваното решение в тази му част до размера на посочената сума. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,