Решение № 9354 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2020 г.

ВАСПетчленен състав13.07.2020 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Ценков, подадено чрез адв. Н. Арабаджиева за отмяна на влязло в сила решение № 1926 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13355/2017 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 8686/10.06.2019 г. по адм. дело № 7156/2018 г. на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9354 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Ценков, чрез адв. Н. Арабаджиева за отмяна на влязло в сила решение № 1926 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13355/2017 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на молителя против заповед №ДС - 108/03.10.2017 г. на Председателя на КОНПИ за прекратяване на служебното му правоотношение. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Ответникът по искането за отмяна – Председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в писмено становище и в съдебно заседание намира искането за неоснователно, поради липсата на предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отхвърлено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, а по същество за неоснователно по следните съображения: С решение № 1926 от 23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 13355/2017 г. по описа на Административен съд София - град, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на молителя против заповед №ДС - 108/03.10.2017 г. на Председателя на КОНПИ за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността и приет нов Правилник за изменение и допълнение на ПУДКОНПИ в сила от 03.10.2017 г., в който са извършени промени в длъжностното разписание на Комисията. Решението е влязло в сила на 10.06.2019 г., след като е оставено в сила с решение № 8686/10.06.2019 г. по адм. дело № 7156/2018 г. по описа на ВАС. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. По искането по т. 1 на чл. 239 АПК: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В процесната молба се излагат съображения, че след влизане в сила на решението е постановено определение № 8010/29.05.2019 г. по адм. дело № 11706/2017 г. на ВАС, с което е оставена без разглеждане жалбата на молителя му срещу § 1, 2, 3 и 4 от Правилника за изменение и допълнение на Правилника за устройство и дейността на КОНПИ, обн. ДВ, бр. 79/03.10.2017 г. и производството по делото е прекратено, поради липсата на предмет на оспорване и приет нов ПУДКПКОНПИ, в сила от 03.07.2018 г. Определението е влязло в законна сила на 15.11.2019 г., след като е било потвърдено с определение № 15549/15.11.2019 г. по адм. дело № 10335/2019 г. от петчленен състав на Върховен административен съд. Предвид изложените мотиви в цитираните определения на ВАС, че съществува връзка между основанието за прекратяване на служебното правоотношение и оспорените разпоредби на Правилника, действали към възникване на неблагоприятните последици, молителят твърди, че посочените определения на ВАС представляват нови обстоятелства, които са от съществено значение и които при решаване на делото не са били известни, както и че актът е основан да документ, който впоследствие е бил отмененен. Така визираното обстоятелство не попада в обхвата на чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актове, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С новите обстоятелства трябва да се установят факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото, които не са могли да бъдат известни на страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия и доказателствен материал по делото, докато то е висящо. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за спора. Определението на Върховен административен съд на което се позовава молителя, е постановено на 29.05.2019 г., т. е почти година след постановяване на решението на Административен съд София - град, чиято отмяна се иска - 23.03.2018 г. Постановеното впоследствие определение на Върховен административен съд не притежава характеристиката на "ново обстоятелство" или "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което да е от съществено значение за делото и за правилното решаване на правния спор. С определението на Върховен административен съд не се установяват нови факти от съществено значение за решаване на правния спор, осъществили се до решаване на делото и които не са могли да бъдат известни на страната. По искането по т. 3 на чл. 239 АПК: По силата на разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Молителят излага твърдения, че актът - Правилника за устройство и дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и нейната администрация, обн. ДВ, бр. 79/03.10.2017 г. въз основа на който е издадена оспорената от него заповед, впоследствие е бил отменен. В чл. 23 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/ЗПКОНПИ/, обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г. е предвидено, че устройството и дейността на Комисията и нейната администрация се уреждат с правилник. На 03.07.2018 г. в ДВ., бр. 55 е обнародван Правилника за устройство и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация, като с разпоредбата на § 6 от ДР на ПУДКПКОНПИНА е отменен Правилника за устройство и дейността на КОНПИ, обн. ДВ, бр. 79/03.10.2017 г. Настоящият петчленен състав на ВАС, втора колегия, приема, че отмяната на процесния правилник се основава на разпоредбите на нормативен акт - ЗПКПКОНПИ, с който на 19.01.2018 г. е създаден нов държавен орган - КПКОНПИ и не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК. Процесният правилник не е отменен с акт на съд или на друго държавно учреждение, а въз основа на нормативен акт, поради което нормата на чл. 239, т. 3 от АПК е неприложима. Разпоредбата има предвид административен акт, като властническо волеизявление, издадено въз основа на закона, на което е основано съдебното решение, който впоследствие е отменен по надлежния ред, като от отмяната му следват различни фактически констатации от тези, възприети в съдебният акт, чиято отмяна се иска. За да е налице посоченото отменително основание, е необходимо с обратна сила да е отменен документът, който е бил преюдициален за спора и тази отмяна да е настъпила след влизането в сила на акта. Поради това и искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия

Цитирани разпоредби

3