Решение № 8041 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2010 г.

Решение № 8041 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1409/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1546 от 23.11.2009 г. по адм. дело № 2056 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 287 от 26.09.2008 г. и потвърденото с него разпореждане № 4707274428 от 31.07.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване", а преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № 24748/16.04.2008 г. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалноправната норма на т. 30в от ПКТП (отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Петър Ваклушев Георгиев от гр. Асеновград, обл. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 287 от 26.09.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4707274428 от 31.07.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Петър Ваклушев Георгиев от гр. Асеновград, обл. Пловдив, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобит 15 години осигурителен стаж от втора категория. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е отменил оспорените актове и е изпратил преписката на административния орган за издаване на ново разпореждане съобразно дадените указания за отпускане на пенсията, след като законосъобразно е приел, че положеният от лицето труд от 12.01.1984 г. до 14.04.1991 г. на длъжност "дърводелец" в "Горско стопанство с. Тополово" следва да бъде зачетен от втора категория на основание т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). За да стигне до този извод, съдът е подложил на преценка представените писмени доказателства (разчетно-платежни ведомости, уведомително писмо изх. № ОАС-3650 от 26.01.2009 г. на РУСО - отдел "ОАС" и др.), в които се съдържат сведения, че заявителят е извършвал машинна обработка на дървесина в дърводелска работилница. Позовал се е на заключенията на назначената съдебно - икономическа експертиза за изплащани от 1990 г. компенсационни възнаграждения за "условия на труд". Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Тълкуването на разпоредбата води до извод, че в кръга на лицата, полагащи труд при условията на втора категория, са включени работниците по машинна обработка в горското стопанство. С издадените административни актове е прието за безспорно обстоятелството, че спорният трудов стаж е бил положен на длъжност "дърводелец" в Горското стопанство на с. Тополово, което е било организационно обособено в съществуващата през периода система на селското стопанство. Спорно е било обстоятелството относно конкретните трудови функции на работника и в частност, относно изпълнението на дейности по машинна обработка. В удостоверение обр. УП- 2 № 10/20.02.2006 г., издадено от Кметство с. Тополово, е отразено, че трудът е бил полаган в дърводелска работилница. Със служебна бележка от 02.12.2008 г. кметът Ив. Иванов е удостоверил, че лицето е работило като "банцикар, гатерист, фрезист, шлайф-машина, планя, а не в селското стопанство като полевъд". Според заключението на вещото лице от м. януари 1990 г. в разплащателните ведомости са нанесени суми за допълнителни плащания за влошени "условия на труд". Липсата на "категорични и безспорни писмени документи", на която се позовава касаторът, е последица от унищожаването на първичната документация (длъжностни характеристики, щатни разписания и др.) и не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са незаконосъобразни и като ги е отменил и е върнал преписката за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,