Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г.

Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас чрез пълномощника на дружеството срещу решение № 1243/10.07.2015 г. по адм. д. № 669/2015 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- началникът на Митница Бургас не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас срещу решение № 32-24976/11.02.2015 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № Р-134/03.04.2015 г. на заместник-директора на Агенция "Митници". С оспорения административен акт е определен дължим за вземане под отчет по реда на чл. 220, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913 за досъбиране ДДС данък в размер на 49 376,58 лв. по посочени ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваното решение е постановено в рамките на повторна проверка по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ. С оспорения акт е определена данъчната основа при внос на стоките, поставени под митнически режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз" (код 4500) по посочените ЕАД. В хода на последващата проверка са установени фактури за извършени разходи за "обработка на кораби" към посочени ЕАД. Сумите не са включени в данъчната основа при внос на стоки. Такива фактури са установени и за извършени други услуги-"инспекция на кораб", "брегови замери опробване" и други по други фактури към посочени ЕАД. Разходите по фактурите не са включени в данъчната основа при внос на стоки, поради което стойността на доставките на услугите, включени в тях, са обложени с ДДС. Според съда, въпреки че дължимото ДДС по фактурите, удостоверяващи разходи за доставка на стоките е било заплатено, сумите за извършените разходи, вързани с международния транспорт на стоките до първо местоназначение на територията на страната, не са включени от получателя в данъчната основа при вноса на стоката по чл. 16 ЗДДС, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС със стойността на тези доставки е увеличена данъчната основа и съответно е определен ДДС за довнасяне. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че митническият режим е приложен при непълни данни, тъй като разходите по посочените фактури са разпределени некоректно към съответните ЕАД, което е довело и до неточно определяне на данъчната основа. Спрямо правилно установените факти съдът е приложил относимата материалноправна норма. Съгласно чл. 56 ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове. В разглеждания аспект съдът е направил обосновани изводи както за дължимостта на начисления данък, установен при повторна проверка, така и за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за двойно събиране на ДДС за внесените стоки по ЕАД и за липса на нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Поради това крайният извод на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. В случая ДДС не е дължим самостоятелно по фактурите за извършени разходи, свързани с обработката на плавателен съд, а е елемент от данъчната основа, която се формира за осъществен внос. Поради това не е налице двойно начисляване на данък, Настоящата инстанция споделя и аргументите на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на процесуални норми и нарушено право на защита на жалбоподателя. Съдът е направил разграничение между двете отделни производства за осъществяване на "последващ контрол на декларирането" по чл. 84 и по чл. 84а - 84л ЗМ, като е заключил, че в случая е извършена повторна проверка на декларацията по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ. При извършване на същата законът не изисква издаване на заповед за възлагане. Освен това жалбоподателят е участвал в административното производство, представял е доказателства и правото му на защита не е нарушено. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона. Според чл. 1 ЗДДС целта на закона е облагането с данък върху добавената стойност. В случая административният орган е имал задължение да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, поради което е определил нова данъчна основа на стоките, предмет на вноса съобразно новите обстоятелства, установени в хода на повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. Началникът на митница Бургас е действал в условията на обвързана компетентност и на него не му е предоставена възможност за избор между две или повече законосъобразни разрешения, за да избере по-благоприятното за жалбоподателя. Поради това не е налице превратно упражняване власт и нарушение на принципа на съразмерност. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,