Решение № 15641 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2016 г.

Решение № 15641 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Б. Ш., гражданин на Египет, подадена чрез адвокат В. Нилсен, против решение № 2861 от 26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2177/2016 г. по описа на Административния съд - С.-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради немотивираност и нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради това, че направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Иска се отмяна на обжалваното решение със съответните законови последици. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрисконсулт Славова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Основателно е прието от съда, че актуалната ситуация в Египет не може да се определи като вътрешен въоръжен конфликт. По делото липсват данни чужденецът да не може да се завърне в страната си по произход по причини, посочени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на Д. Н. Б. Ш., гражданин на Египет, против решение № 223/05.02.2016 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, съгласно приложената заповед за делегиране на правомощия. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Д. Н. Б. Ш. съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Египет поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Приложените по делото справки за положението в страната установяват, че такъв конфликт в Египет няма. По отношение на заявените от жалбоподателя проблеми, които имат личен и криминален характер, съдът е приел, че това не са обстоятелства, които да попадат в обхвата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Д. Н. Б. Ш. е посочил, че е напуснал легално Египет с виза за Р. Б. Като причина за напускане на страната си на произход е посочил проблеми от личен и криминален характер, свързани с момиче, с което е имал връзка, и родителите й, поради факта, че е православен християнин. По време на административното производство чужденецът изрично е заявил, че не е имал етнически проблеми в държавата си по произход, не е бил политически ангажиран и не е бил арестуван, съден или осъждан в Египет. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава Д. Н. Б. Ш., е свързан с негови лични проблеми, което е извън приложното поле на ЗУБ. Следователно към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Д. Н. Б. Ш. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Д. Н. Б. Ш. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила се позовава на лични проблеми и макар да твърди, че проблемите, заради които е напуснал Египет са свързани с религиозната му принадлежност, от анализа на заявените обстоятелства по безспорен начин се установява, че се касае за проблем от криминален и личен характер, защото причината за проблемите на кандидата не е неговата религиозна принадлежност, а връзката му с момиче, което е мюсюлманка. Правилно първостепенният съд е приел, че по отношение на Д. Н. Б. Ш. не е налице и заплаха, която да е породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост и на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Египет, не може да става дума за наличие на война. Доказателство за това са и данните от приложената по делото на АССГ справка от ДАБ за Египет, съгласно която не може да се приеме, че в Египет е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие, или че там степента на насилие е "масово". Действително, както е посочено и в обжалваното решение, в Египет са налице отделни терористични атентати, но същите не водят до извод, че поради самия факт на присъствието на Д. Н. Б. Ш. на територията на страната му по произход е налице реална опасност за него да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Изложеното сочи, че при формирането на решението си, съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът правилно е установил, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на жалбоподателя, са прецени. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,