Решение № 14778 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2018 г.

Решение № 14778 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7692/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. от [населено място], подадена чрез адв. В. К., против решение № 122 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 674/2017 г. по описа на Административен съд – П., в частта, с която е отхвърлена исковата му молба против Агенция "Пътна инфраструктура" за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева, както и за присъждането на сумата от 112 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., и на законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска неговата отмяна и пълно уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. М., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред АС – П. е образувано по предявен иск от Н. Н. срещу Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който се претендира обезщетение в размер на 600 лева, представляващо заплатени адвокатски възнаграждения по АНД № 281/2015 г. по описа на РС - Севлиево и КАНД № 286/2015 г. по описа на АС - Г., 112 лева лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г., до окончателното ? изплащане. С обжалваното решение Административният съд – П. е осъдил АПИ да заплати на Н. Николов сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 3776/02.07.2015 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура". С останалата част от решението съдът отхвърлил исковата молба, както за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева, така и за присъждането на сумата от 112 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., и за присъждането на законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Осъдителната част на решението не е обжалвана, поради и което е влязла в законна сила. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатени в хода на обжалването му адвокатски възнаграждения в размер на 300 лева за адвокатско представителство пред Районен съд - Севлиево, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. За останалата част от исковата молба съдът е приел, че същата е недоказана. Посочил е, че пред Административен съд - Г. ищецът се е представлявал от адвокат, чиято представителна власт произтича от пълномощно, което е представено в производството пред районния съд., като пред касационната инстанция не е бил представен договор между ищеца и адвоката. Такъв договор е представен едва с исковата молба, което е прието от съда като недоказващо реално причинена вреда от отмененото НП. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, в което е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, защото в този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и реално е заплатила адвокатското възнаграждение. С посочените мотиви съдът отхвърлил исковата молба за разликата над 300 лева до пълния претендиран размер от 600 лева. За да отхвърли искането на Н. за присъждане на лихви съдът приел, че след отмяната на наказателното постановление, разходът в размер от 300 лв. не става автоматично изискуем, като това се случва едва с влизане в сила на съдебно решение по исковата молба. Постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена исковата молба за разликата над сумата от 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева, но следва да се отмени в частта за законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска. Правилно административният съд е отхвърлил исковата молба за разликата над 300 лева до пълния претендиран размер от 600 лева поради недоказаност. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 3776/02.07.2015 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция "Пътна инфраструктура" на Н. Н. е била наложена административна санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 53, ал. 1, предложение 5 от Закона за пътищата. НП е обжалвано пред Районен съд – Севлиево, който го отменил с решение № 117/08.10.2015 г., постановено по АНД № 281/2015 г. В съдебното производство Н. Николов е представляван от адв. В. К., на която съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2015 г., е заплатена сумата от 300 лв. в брой. Решението на районния съд е било обжалвано пред АС - Г., като с решение № 18 от 29.01.2016 г., постановено по НАХД № 286/2015 г., е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция Н. е бил представляван от адв. В. К., която е представила по делото отговор по касационната жалба на АПИ, без да представлява ищеца в съдебно заседание. По делото няма приложен договор за правна помощ и съдействие или друг документ, удостоверяващ извършено заплащане на адвокатски хонорар. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно неоснователността на претенцията за заплащане на обезщетение за заплатен адвокатски хонорар за представителство пред АС - Г.. Правилно е посочено, че в тази част исковата молба е недоказана, защото по НАХД № 286/2015 г. по описа на АС - Г. не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ заплащането на положения от адвоката труд. Касационната инстанция преценява и приложения по делото на РС - С. Д. за правна защита и съдействие от 27.08.2015 г., в който е посочено, че процесуалното представителство по АНД № 281/2015 г. по описа на РС - Севлиево е до постановяване на окончателен съдебен акт. Това потвърждава извода на административния съд, че заплатената сума за процесуално представителство в размер на 300 лева е до приключване на съдебно производство с окончателен акт. Поради изложеното, обжалваното решение, в частта му, с която съдът е отхвърлил исковата молба за разликата над 300 лева до пълният претендиран размер от 600 лева, както и за сумата от 112 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав счита, че следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, поради което обжалваното решение в тази част следва да се отмени и в полза на Н. Н. следва да се присъди горепосоченото. Съдебната практика на ВАС, трето отделение, на която се позовава административния съд досежно дължимостта на законната лихва, е претърпяла промяна и не се споделя от съдиите от отделението към момента. С оглед изхода на главния спор, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 122 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 674/2017 г. по описа на Административен съд – П., в частта му, с която е отхвърлена исковата молба на Н. Н. против Агенция "Пътна инфраструктура" за заплащане на законна лихва върху главницата от 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на Н. Н. от [населено място] законна лихва върху главницата от 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 674/2017 г. по описа на Административен съд – П. в останалата му част. Решението е окончателно.