Решение № 7838 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4089/2013 г.

Решение № 7838 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4089/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Исмаил Шабан Рифат от гр. Добрич за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 45 от 05.03.2013 г. по адм. дело № 782/2012 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменена заповед № ДК-10-СИР-45 от 24.10.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, в частта с която е отменено разрешение за строеж № 356/28.08.2012 г. на Главния архитект на община гр. Добрич и е отхвърлена жалбата му срещу посоченото разрешение за строеж за: "Жилищна сграда с гараж и магазини. ЗП=72.60 кв. м., РЗП=319.00 кв. м. I етап: ЗП партерен етаж=55.70 кв. м.; II етап: ЗП първи етаж=72,60 кв. м; III етап: ЗП втори етаж=190.70 кв. м. и покрив" в УПИ VI-551, 552, кв. 640 по плана на ЖК "Русия 3,4", гр. Добрич, ул. Ген. Попов" № 13А с титуляр Илкнур Ибрам Исмаил. В искането като основание за отмяна е посочено чл. 239, т. 1 АПК и се твърди откриването на нов документ в Община гр. Добрич, представляващ удостоверение от Градски общински народен съвет-гр. Толбухин, с което на праводателя на искателя Шабан Рифат Ахмед се признава право на строеж върху държавно дворно място, възлизащо на 299 кв. м. общо застроено и незастроено, което било от съществено значение за делото. Ответните страни Неджет Али Мехмед и Главния архитект на община Добрич не вземат становище. Другите ответници Илкнур Ибрям Исмаил и началника на РДНСК - Североизточен район оспорват искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за допустимо - подадено от страна по делото, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива доказателства, които са съществували при решаване на делото, но не са могли да бъдат събрани от съда, тъй като не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха взети предвид биха довели до друг резултат. Представеното към искането удостоверение № VIII-В-4639 от 20.01.1972 г. на Градски общински съвет-гр. Толбухин за признаване право на строеж върху държавно място не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Не е имало обективна причина това удостоверение да не бъде представено от искателя при решаване на делото по същество. Той е могъл е да се снабди с него така, както го е направил, за да го приложи към искането си за отмяна. Неполагането на добра грижа при водене на делото не е основание за отмяна на решението по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Освен това същото е възпроизведено в нотариалния акт, с който искателя се легитимира като заинтересувана страна в производството и е обсъдено от съда при преценката на законосъобразността на оспорения административен акт. Този документ е без значение за крайния изход на спора, защото не може да опровергае фактическите констатации на съда, че искателя не е съсобственик в УПИ, в което е разрешено строителството, а само на ограниченото вещно право на строеж и неговото съгласие не е условие за разрешаване на строителството по смисъла на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. По изложените съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,