Решение № 396 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2013 г.

Решение № 396 от 1.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 498/3.01.2013 г., подадена от ищцата В. Ж. И. от [населено място] против въззивно решение № 7949/19.10.2012 г. по гр. д. № 8361/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, IV- Б въззивен състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 20562/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 61 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Ж. И. от [населено място] против Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ обективно съединени искове с правно основание 122, ал. 3 ЗДСл за разликата от 720,19 лева до 8791,86 лева, за периода от 24.01.2006 г. до 10.01.2007 г. и този с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че е налице недопускане за изпълнение на съответната длъжност по смисъла на 122, ал. 3 ЗДСл с ново наименование "Началник отдел "Управление и разпореждане на държавна собственост", което не е опровергано от ответника по исковата молба с допустимите от ГПК (отм.) доказателствени средства, като служебното правоотношение е прекратено от органа по назначаването отново със заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г., произвела валидни правни последици, предвид постановеното по повод жалба на служителката решение по адм. д. № 11093/2006 г. на ВАС, Петчленен състав, с която е отказана отмяната й. Не са зачетени доводите на жалбоподателката, че прекратяването на служебното й правоотношение се отнася за друга длъжност, а не за длъжността, на която не е била допусната да изпълнява задълженията си, в резултат на отмяна предходното прекратяване на служебното й правоотношение и възстановяването й на работа. Освен това изводът е обоснован и с установения по делото факт на издаване от страна на министъра на Р. заповед № РД-02-16-1516/27.12.2005 г. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос "Допустимо ли е прекратяването на служебно правоотношение с даден служител от длъжност, която служителят не е заемал?", на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на поставения въпрос е отрицателен с оглед разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл., съгласно която "При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.". По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като служебното правоотношение е прекратено незаконосъобразно на 23.01.2006 г., тъй като не е заемала длъжността, за която е прекратено служебното правоотношение. Моли се за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в отхвърлителната му част, за периода от 24.01.2006 г. до 10.01.2007 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от жалбоподателката, която представя и писмени бележки. Ответникът по касация - Министерство на регионалното развитие и благоустройството - София, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на жалбоподателката, изразено в съдебно заседание, писмените й бележки и на основание чл. 290 ГПК, намира следното: Обжалваното въззивно решение е правилно, въпреки отговора на поставения въпрос. По делото е установено по безспорен начин, че ищцата се е явила на работа при ответника на 21.12.2005 г., т.е. в 14-дневния срок от влизането в сила /на 20.12.2005 г./ на решението на ВАС по адм. д. № 483/2005 г., с което е отменена заповед № 1560/28.12.2004 г. на министъра на Р. за прекратяване на служебното правоотношение веднага след възстановяването й на длъжността "Началник отдел "Държавна собственост" в Дирекция "Държавна собственост, жилищна политика и концесиониране". При тези обстоятелства възстановяването е настъпило от датата на явяването на ищцата на работа, и то по силата на закона, а не по силата на заповедта на министъра от 27.12.2005 г. /с която касационната жалбоподателка е възстановена, считано от 21.12.2005 г., на длъжност "началник отдел "Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика" в Дирекция "Държавна собственост и жилищна политика"/ и от този момент за органа по назначаването е възникнало задължение да я допусне да изпълнява длъжността, на която е възстановена. Установено е също така, че със заповед на министъра № РД-02-16-36/23.01.2006 г. служебното правоотношение с касационната жалбоподателка е прекратено поради съкращаване на длъжността "началник отдел "Регистрация и актуване на държавната собственост, отчуждаване и жилищна политика" в Дирекция "Държавна собственост и жилищна политика". От събраните по делото доказателства съдът намира, че в периода от 21.12.2005 г. до 23.01.2006 г. фактически е налице недопускане до работа за изпълнение на съответната длъжност по смисъла на чл. 122, ал. 3 ЗДСл. С издаването на заповед № РД-02-16-36/23.01.2006 г. служебното правоотношение е прекратено законосъобразно на 23.02.2006 г., което се установява с влязло в сила решение № 1977/26.02.2007 г. по адм. д. № 110983/2006 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав. Посоченото решение е задължително за настоящия съд, съгласно чл. 297 ГПК, а спорът за законосъобразността на прекратеното служебно правоотношение не може да бъде пререшен по силата на чл. 299, ал. 1, предложение първо ГПК. Поради това въззивното решение в частта, с която не е уважена претенцията за периода от 23.01.2006 г. до 11.01.2007 г., следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.